Стандартното обяснение за произхода на Луната твърди, че тя се е образувала в резултат на сблъсъка между Земята и друго голямо космическо тяло. Но ново изследване твърди, че е възможно нашият спътник да се е появил от пръстена на изпарила се планета. Новата теория може да елиминира някои от недостатъците на старата и да се окаже с по-добра обяснителна сила. Хипотетичната планета, е относителна нова като модел. Според учените тя е била с форма на поничка и е представлявала бързо въртящ се облак от скали и прах, който представлява етап от формирането на скалистите планети и се нарича синестия.
Според статията на Лок и Стюарт синестия се получава след като два обекта с планетарни размери се сблъскат в рамките на протопланетарния диск. След сблъсъка се формира поничковиден облак от горещ прах и течност, които се въртят около нагорещено ядро. Впоследствие този облак колабира под тежестта на собствената си гравитация и се превръща в планета. Според учените е по-вероятно Луната да се е формирала в рамките на синестията на Земята отколкото след сблъсък с планета, която е имала приблизително размерите на Марс и която засега хипотетично се нарича от астрономите Тея.
При стандартното обяснение сблъсъкът с Тея е трябвало да се е случил преди около 4.5 милиарда години. „Новият модел помага да се обяснят някои характеристики на Луната, които е трудно да се обяснят със стандартния модел. Това е първият модел, който успява да обясни моделите на състава на Луната”, пиша авторите на статията.
