Участък от разлома Сан Андреас, където земетресенията се случват редовно, дава отчетливи сигнали за сеизмична дейност. Вече е в очакване на ново земетресение. Индикациите подсказват за отваряне и затваряне на пукнатини под земната повърхност.
Тази част от линията на разлома, известна като Паркфийлд в Централна Калифорния, се разклаща редовно на всеки 22 години. За последен път се разкъса през 2004 г., така че ново земетресение е неизбежно. Сигналът обаче не се появява в момента в сегмента на разлома и секцията не се държи точно както последния път, когато се спука. Тази информация е според проучване, публикувано на 22 март в списанието Frontiers in Earth Science .
Разликите може да означават, че следващото земетресение няма да се случи веднага, или може да означават, че епицентърът на земетресението ще бъде различен от епицентъра през 2004 г., който беше точно на югоизток от малкото градче Паркфийлд. Няма начин да знаем, докато не се случи следващото земетресение. Това каза водещият автор на изследването Лука Маланини, директор на изследанията в Националния институт по геофизика и вулканология в Италия.
Разломът се движи свободно
Разломът Сан Андреас бележи границата между тихоокеанската и северноамериканската тектонични плочи. Южно от Паркфийлд разломът е заключен, което означава, че двете плочи не се движат една срещу друга. Северно от Паркфийлд разломът Сан Андреас се движи свободно, като плочите пълзят една срещу друга с постоянна скорост от 3,6 сантиметра годишно. Паркфийлд е преходна зона между тези два режима. Когато тази област на разлома оживее, той предизвиква трус с магнитуд около 6. Поради отдалеченото местоположение тези земетресения рядко застрашават човешкия живот или имущество, въпреки че земетресенията в един разлом могат да повлияят на напрежението върху други близки разломи, каза Маланини.
Кога ще се случи следващото земетресение?
Но изследователите наблюдават внимателно Паркфийлд с надеждата да открият активност, която да им помогне да предскажат кога ще се случи следващото земетресение. Възможността за откриване на надеждни предшественици на земетресения – напрежение върху скали например или промени в пропускливостта под повърхността. Би помогнало на учените да предупреждават хората за предстоящи земетресения, потенциално спасявайки животи. Паркфийлд, с неговите повтарящи се земетресения, може да е добро място за търсене на тези улики, които да се екстраполират към по-опасни сегменти от разломи. Но досега тази цел е непостижима.
В новото изследване Маланини и колегите му измерват затихването на сеизмичните вълни или как звуковите вълни губят енергия, докато се движат през земната кора. Затихването е свързано с пропускливостта на скалата, каза Маланини. В периода на напрежение преди земетресение се отварят и затварят пукнатини в напрегнатата скала около разлома. Новото проучване установи, че преди земетресението през 2004 г. в Паркфийлд, затихването на нискочестотните вълни се е повишило през шестте седмици преди земетресението, докато затихването на високочестотните вълни е намаляло.
Това, каза Маланини, е резултат от напрежението на скалите, докато тихоокеанската плоча на запад се движи срещу северноамериканската плоча на изток. С нарастването на напрежението в подземната повърхност се отварят дълги пукнатини с размери от няколкостотин 1,5 километра. Тези дълги пукнатини поемат част от напрежението върху околните скали, така че по-късите пукнатини в скалата се затварят. Този спад на късите пукнатини и увеличаването на дългите пукнатини обяснява бифуркацията в загубата на енергия от различни сеизмични вълни, каза Маланини.
В момента има намеци, че Паркфийлд навлиза във финалната фаза на тихия си период, каза Маланини. Моментът е подходящ, за едно нещо:
Паркфийлд е „прескачал“ земетресения
и преди, но тези пропуснати земетресения в 22-годишния цикъл са настъпили, когато близки, несвързани земетресения променят напрежението в региона. Този път не е имало такива трусове. Друг възможен намек е, че вариацията в измерванията на затихването е спаднала много ниско от 2021 г. Подобен спад в това измерване се случи през 2003 г. преди земетресението в Паркфийлд през 2004 г.
Въпреки това, каза Маланини, все още няма никакви доказателства за бифуркацията на измерването на затихването, което предшества земетресението от 2004 г. Той подозира, че следващото земетресение ще удари Паркфийлд тази година, каза той, но епицентърът може да не е на същото място, както през 2004 г., което означава, че тези измервания ще изглеждат различно.
„Ще чакам следващото земетресение“, каза Маланини. — И тогава ще погледнем назад.
