Мохандас Карамчанд Ганди безспорно е един от най-великите хора, които са живели някога. Освен че повежда народа си към борба за независимост, довела до края на британското владичество в Индия през 1947г., Ганди получава световна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. Примерът му вдъхновява и други големи личности, сред които Мартин Лутер Кинг и Нелсън Мандела.
Махатма на санскрит означава „велика душа“. Произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915г. Самият Ганди признава в своята автобиография, че се счита недостоен за тази титла.
По време на следването си в Лондон Ганди започва да изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Попада на толстоизма, като идеята за ненасилие оказва силно влияние върху собствената му философия. Прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Иисус (Матей 5:1-48), която отговаря на неговото виждане на лошото да се отвръща с добро.
Естествено, неговото велико дело не остава без желаещи да го унищожат. Първото покушение над Махатма Ганди е на 20 януари 1948г., два дни след като прекратява гладна стачка. Лидерът на страната говори в обръщение към вярващите от верандата на дома си в Делхи, когато бежанец хвърля по него самоделна бомба. Устройството се взривява на няколко крачки от Ганди, но няма пострадали.
Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чува за това, като казва:
„Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка.”
По това време Ганди е на 78 години.
Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно и е разкрит е голям антиправителствен заговор.
На 30 януари 1948г. Ганди се събужда на разсъмване и се заема с работа над проекта за конституция, който трябва да представи на конгреса. Целият ден преминава в обсъждания с колеги върху бъдещия основен закон на страната. Идва време за вечерна молитва и, съпроводен от своята племенница, Ганди излиза на поляната пред дома си.
Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се, по древен обичай, да докоснат нозете на Махатма. Използвайки настъпилата суматоха, индуския националист Натурам Годсе (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), наред с другите поклонници, се приближава към Ганди и стреля три пъти в него.
Първите два куршума преминават през, а третият остава в белите дробове, в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от племенниците си, прошепва: „О, Рама! О, Рама!“ (на хинди: हे ! राम, тези думи са написани на паметника, издигнат на мястото на изстрелите). Тогава показва със знак, че прощава на убиеца, и след това умира. Смъртта му настъпва в 17 часа̀ и 17 минути.
Годсе се опитва да сложи край на живота си, но в този момент към него се хвърлят хора, за да се разправят с него на място. Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор. Атентатът е планиран десет дни по-рано. Пред съда застават осем души. Всички те са признати за виновни в убийство. Двама от тях са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1949 г. Останалите заговорници получават големи присъди за излежаване в затвор.
На 30 януари 2008г., на 60-та годишнина от смъртта на Ганди, част от праха му е разпръсната над морето край нос Коморин, на южния край на полуостров Индустан.
Цитати:
- Око за око и светът ще ослепее
- Насилието е оръжието на слабите
- Бъди промяната, която желаеш да видиш в света
- Няма път към мира – мирът е пътят
- Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие
- Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава
- Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски
- Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява
- Дори и най-незначителната лъжа разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро
- Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
- Живей сякаш ще умреш утре. Учи сякаш ще живееш вечно!
- Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител
- Никой не може да ме нарани без мое разрешение.
- Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.
