За канадците щастието и благополучието са избягали от големите градове и са в малките градове и в провинцията, сочат резултатите от проучване на специалисти от Училището по икономика във Ванкувър и Университета Макгил.
Участниците в проучването обработили 400 000 отговора, което им позволило да анализират различията в благополучието на повече от 1200 общини, представящи цялата география на страната.
Основният извод е учудващата връзка между гъстотата на населението – концентрацията на хората в дадена област – и щастието. Когато изследователите класифицирали всичките 1215 общини средно по щастие, те установили, че средната гъстота на населението в 20-те най-нещастни общини е повече от осем пъти по-голяма, отколкото в най-щастливите 20% от населените места.
„Животът е значително по-малко щастлив в градските райони“, заключава проучването.
В района около град Торонто гъстонаселени райони като Торонто, Хамилтън и Кичънър се открояват като острови на относително нещастие в морето на задоволство в провинцията.
Мярката за щастие е извлечена от въпрос за проучване, който изисква отзиви за степента на „доколко са доволни“ от живота им, в скала от 1 до 10. В Канада средните отговори на този въпрос варират от 7,04 до 8,94. Това може да не изглежда като широка гама от различия, но канадците рядко предлагат самооценка извън този диапазон; в типична година само пет процента от канадците оценяват удовлетворението си под 5, например.
И така, какво прави най-щастливите общности различни от всички останали? Авторите установяват, че освен по-малкото хора, най-щастливите общности се характеризират с по-кратко време за пътуване и по-евтини жилища, а по-малък дял от населението е роден извън общината. Те също така установяват, че хората в най-щастливите общности са по-малко преминаващи и временно живеещи в населения пункт, отколкото в най-малко щастливите общности, че има по-голяма вероятност да посещават църква и че има значително по-голяма вероятност да усещат „чувство за принадлежност“ в своите общности.