Съюзник на Израел по време на режима на шаха, Иран, който извърши вчера атака с дронове срещу Израел, премина след Ислямската революция през 1979 г. в лагера на заклетите му врагове.
Две години след създаването на Израел Иран става през 1950 г. втората мюсюлманска страна след Турция, която признава новата държава. По онова време в Иран живее най-голямата еврейска общност в Близкия изток.
Израел има голяма дипломатическа мисия в Иран и внася от тази страна 40 процента от петрола, от който се нуждае, в замяна на оръжия, технологии и селскостопански продукти.
Страховитата иранска политическа полиция САВАК е създадена през 1957 г. с помощта на американското ЦРУ и израелската служба Мосад.
През 1979 г., с установяването на Ислямската република, Иран прекъсва всякакви официални отношения с Израел и спира да го признава за държава. Но се запазват неофициални търговски връзки.
През 1980 г. „Ислямски джихад“, подстрекаван от Иран, става първата палестинска ислямистка организация, която започва въоръжена борба срещу Израел.
Но по време на войната между Иран и Ирак (1980-1988 г.) Израел доставя ракети на Техеран. Това е разкрито в рамките на аферата с продажбите на американски оръжия на Иран (аферата Иран-контра), целящи да осигурят освобождаването на американски заложници, държани в Ливан.
През 1982 г. Израел нахлува в Ливан, за да спре палестинските атаки. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция, идеологическата армия на Ислямската република, помага за създаването на „Хизбула“ – шиитското движение, което се установява в Южен Ливан и води въоръжена борба срещу Израел.
Иран и „Хизбула“ са обвинявани от Израел, че са замесени в много атентати срещу израелски или еврейски интереси в чужбина.
През 1998 г. Иран казва, че е изпробвал за пръв път ракета земя-земя „Шахаб-3“ с обсег от 1300 км, способна да достигне Израел.
С избирането през 2005 г. на Махмуд Ахмадинеджад напрежението нараства значително. Ултраконсервативният президент многократно предрича изчезването на Израел от картата и нарича Холокоста „мит“.
През същата тази година Иран подновява дейностите си по обогатяване на уран в Исфахан (Централен Иран).
През юли 2015 г. Иран сключва с големите световни сили споразумение, поставящо граници на ядрената му програма. „Израел не е обвързан с това споразумение… защото Иран продължава да иска нашето унищожение“, предупреждава премиерът Бенямин Нетаняху.
Израел подкрепя решението на САЩ през май 2018 г. да се оттеглят от споразумението.
От 2013 г., докато Сирия е във война, Израел гледа с лошо око на военната намеса на „Хизбула“ и нейния ирански наставник в подкрепа на режима на Башар Асад.
Израел нанася стотици удари в съседната си страна, вземайки под прицел правителствените войски, иранските сили и бойците на „Хизбула“.
През ноември 2017 г. Нетаняху заговаря за „тайно“ и „плодотворно сътрудничество“ с арабски страни в контекста на безпокойството от нарастващото влияние на Иран в Близкия изток.
През септември 2020 г. ОАЕ и Бахрейн, съюзници на Саудитска Арабия, които, също както Израел, са враждебно настроени към Иран, подписват споразумения за нормализиране на отношенията си с Израел.
През следващите месеци Израел обвинява Иран в нападения срещу кораби, докато Иран сочи с пръст Израел за убийства на ирански представители и за саботаж в завода за обогатяване на уран в Натанз (Централен Иран).
Нападенията срещу ирански цели, за които е обвиняван Израел, зачестяват. През ноември 2022 г. е убит полковник, а след това през декември 2023 г. е убит командир на гвардейския корпус.
На 1 април 2024 г. при въздушен удар, за който е обвиняван Израел, е унищожено иранското консулство в Дамаск. Според НПО са убити 16 души, сред които двама генерали от гвардейския корпус. Американският президент уверява израелския си съюзник в „непоклатимата“ си подкрепа.
Близо 2 седмици след този удар Иран предприема на 13 април атака с дронове от своята територия срещу Израел, който решава да затвори въздушното си пространство. Малко преди обявяването на това нападение Нетаняху уверява, че страната му е подготвена за „вероятността за директна атака на Иран“. (БТА)
(Превод от френски език: Любомир Мартинов)
