Месец преди началото на предизборната кампания социологическите агенции прогнозират все по-голяма разлика между бившите управляващи формации ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната-Демократична България (ПП-ДБ).
На предстоящите избори досегашните партньори във властта ще се изправят един срещу друг за гласовете на избирателите.
Как се движат гласовете на двете формации през годините?
На 9-и юни ще бъдат проведени избори 2 в 1. На тях освен за Европейски парламент ще гласуваме и за Народно събрание за шести път в последните 3 години.
А в предстоящата кампания досегашните партньори във властта ще се изправят един срещу друг за гласовете на избирателите.
В тази ситуация екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) провери как се е променила електоралната подкрепа за ГЕРБ – една от най-големите партии у нас в последните 15 години.
През 2013 г. след почти пълен управленски мандат ГЕРБ получава 1 081 605 гласа или над 30.5% подкрепа.
Въпреки че е първа политическа сила, тя не успява да формира кабинет и остава опозиция на коалиционното правителство между БСП за България и ДПС, заключават от института.
То обаче подава оставка след продължителни протести, предизвикани от предложението Делян Пеевски да стане председател на ДАНС. Така на следващите избори през есента на 2014 г.
ГЕРБ получава подкрепата на 32.6% или 1 072 491 гласа и формира правителство заедно с Реформаторския блок и АБВ.
То управлява година и половина и подава оставка заради загубата на кандидата на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 г.
На последвалия парламентарен вот в края на март 2017 г., ГЕРБ увеличава подкрепата си и достига 34% или 1 147 292 гласа. Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години.
В кампаниите от 2021 г. насам гласовете на ГЕРБ варират между 596 хил. (22.7%) и 838 хил. (26.2%).
Различни са факторите, които влияят на резултатите на партията в този период. От една страна това са гражданските протести от 2020 г. и сериозното недоволство от присъствието на ГЕРБ във властта близо десетилетие. От друга – появата на новите политически проекти “Има такъв народ” през април 2021 г. и “Продължаваме Промяната” през ноември 2021 г., които се заявиха като алтернатива на статуквото.
Докато ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила в парламента, то депутатите ѝ в Народното събрание са намалели чувствително – от 97 през 2013 г. на 69 в настоящото Народно събрание.
Видно е, че ГЕРБ запазва относителното си влияние в повечето райони в страната, въпреки намалялата подкрепа за партията в абсолютен брой гласове.
Какво би се случило обаче, ако формацията успее да възвърне доверието на онези хора, които са гласували за нея през 2013 г.? Вероятно тя отново ще се превърне в основния политически субект в страната.
С оглед на това най-важният въпрос, който стои пред ГЕРБ, е как партията да привлече отново онези избиратели, които в миналото са били нейни симпатизанти, но впоследствие са се отдръпнали от нея.
В тази връзка ГЕРБ трябва да направи оценка на какво се дължи загубата на тези гласове и да разработи стратегията си така, че да привлече поне част от тях обратно. Ако партията успее да направи това, то тя ще възстанови водещата си роля в управлението на страната, се посочва в проучването на ИРПС.
Партиите в коалицията ПП-ДБ и изборните им резултати
През 2017 г. новосъздаденото Движение Дa България и основаната през 2005-та Демократи за силна България (ДСБ) се явяват поотделно на парламентарните избори.
Тогава нито една от двете формации не успява да влезе в Народното събрание.
Четири години по-късно, през април 2021 г. те се обединяват и заедно успяват да привлекат гласовете на традиционната демократична общност в страната и да получат 302 хиляди гласа (9.45%), които се равняват на 27 мандата, показва проучването.
През юли 2021 г. коалицията получава още по-голяма подкрепа – 345 хиляди гласа (12.64%) и 34 мандата в Народното събрание.
През ноември 2021 г. в поредната предсрочна предизборна кампания се включва и Продължаваме Промяната, част от лидерите на която са били съоснователи на ДБ.
Така не е учудващо, че има припокриване между електората на двете формации. В резултат ДБ получава само 167 хиляди гласа (6.4%), а ПП привлича 673 хил. гласа (25.7%) и става първа политическа сила.
През октомври 2022 г. двете формации отново се явяват самостоятелно на изборите, като резултатите им са 187 хил. гласа (7,5%) за ДБ и 506 хил. (20.2%) за ПП.
Едва на последните парламентарни избори двете формации се явяват заедно, но това решение вече е закъсняло за част от избирателите и гласовете, които коалицията ПП-ДБ получава, са 621 хил.
Сред причините за това е и намаляващата избирателна активност след провеждането на пет предизборни кампании за две години.
Същевременно социологически проучвания показват, че демократичната общност по-скоро не харесва по-левите представители на ПП.
Не на последно място голяма част от електората на Продължаваме Промяната включва и избиратели на президента Румен Радев и Има такъв народ, които не подкрепят по-десните партии в коалицията.
Резултатите за двете години – 2021 г. и 2023 г., показват, че коалицията е загубила мандати в редица райони.
Сред тях са и някои от най-големите като София 25 ИР, Варна и Бургас. От ПП-ДБ не успяват да разширят подкрепата си в нито един от 31-те избирателни района.
Така като общия брой депутатски места, които получават ПП-ДБ през април 2023, е 64 (впоследствие депутатът Радостин Василев, избран от Плевен, напусна коалицията и стана независим народен представител).
Основният въпрос, който резултатите очертават, е как коалицията да привлече отново онези избиратели, които през 2021 г. гласуваха поотделно за формациите ПП и ДБ.
Още повече, че непосредствено преди старта на настоящата предизборна кампания от обединението се отделиха партиите Зелено движение и Средна европейска класа.
Лидерите на коалицията трябва да изработят стратегията си по такъв начин, че да намерят послания, обединяващи избирателите на двете формации по теми, важни за тях. Дали ще успеят да го направят, ще стане ясно съвсем скоро.
Само така ПП-ДБ ще може да възстанови позициите си в бъдещото Народно събрание и да участва равнопоставено в последващо управление на страната, се посочва още в становището на института.
