Аз доста време бях „черната овца“ за Америка, обяви гордо на всеслушание премиерът на Унгария Виктор Орбан, когато след дълго чакане най-сетне получи покана от президента на Съединените щати да му бъде гост.
Поканата бе отправена от Доналд Тръмп, който тогава отвърна на Орбан и той на всеослушание: „Аз пък, както е известно, съм два пъти-по-голяма черна овца“.
Точно тази размяна на любезности трябваше да подпечата специалните взаимни, неподвластни на времето и обстоятелствата вечно горещи симпатии между Тръмп и Орбан, чиято среща в Белия дом в началото на седмицата, неслучайно предизвика много и разнородни коментари и в Европа, и в САЩ, и в света.
Много бяха въпросите и преди Орбан да се качи на самолета. Но те станаха още повече особено след обраната информация за съдържанието на разговорите в Белия дом.
Въпросителните тръгват от питането дали Тръмп е поканил Орбан точно сега, воден изцяло от най-чисто приятелство, с идеалната цел да му помогне имиджово преди доста важните за унгарския лидер избори за европарламент. Или…става дума за важен дипломатически ход отвъд Океана, поради изчерпване на търпението и на Вашингтон от все по-сериозното самозабравяне на Виктор Орбан и на унгарски, и на европейски, и на международен терен, и все по-увлеченото му заиграване с Москва и Пекин?
Отношенията между Орбан и Тръмп бяха тръгнали наистина като интригуващ, перспективен флирт. Виктор Орбан бе може би единственият от управляващите в ЕС, който сляпо, много горещо фенски подкрепяше Доналд Тръмп при президентския му избор, привиждаше гордо в него себе си, изричайки: „Моята страна е над всичко!“, „Не на имиграцията, стени пред всички пришълци!“, „Да спрем с всички средства ислямизацията!“.
„Унгарският премиер е силeн политик и затова ще има моята подкрепа, аз уважавам и държа на страните, които отстояват своя суверенитет”, „Вишеградската четворка е новият мотор на стара Европа и Орбан заслужено там е лидер – сърцат патриот против глобализма, който не приема ислямизацията на Западна Европа“. С тези думи вече президентът Тръмп върна жеста на Орбан в своята програмна реч за Европа, година по-късно (2017-а) от Варшава, където участва във втората европейска среща на върха „Три морета“. (Форумът събира основно по теми на енергетиката и отрбаната лидерите на 12 държави от континента, граничещи с Адриатическо, Балтийско и Черно море).
Оттогава изминаха две години, но след първоначалното припламване помежду им, Виктор Орбан все не получаваше покана за среща с Доналд Тръмп, като междувременно в Белия дом се изредиха всички други вишеградци.
Някогашната дясна ръка Тръмп Стив Банън имаше на няколко пъти срещи с Орбан и с негови доверени помощници, но нищо повече. Но именно от Банън започна да се подразбира какво става наистина по оста Вашингтон -Будапеща.
„Администрацията на Обама и Държавният департамент бяха напълно изолирали Орбан по ред сериозни причини и сега Тръмп го наблюдава специално“, подхвърли Банън пред любопитстващи журналисти и лобисти. Не спести личното си мнение, че макар ограничителната имиграционна политика и скептицизмът на Орбан към международните институции да са близки на реториката на самия Тръмп, това, че унгарският лидер е силно критикуван както от страна на ЕС, така и от Държавния департамент на САЩ за разрушаване на демократичните ценности, е непренебрежимо основание за въздържане от прием.
Виктор Орбан е остро осъждан за подронването на демокрацията в Унгария, заради накърнената свобода на съдебната власт, ограничаването на свободата на медиите, включително чрез влияние върху рекламодателите да не рекламират в независими издания, за преследване на независими неправителствени групи, насърчаване на расистки и антисемитски конспирации и за прогонването от Унгария на Централноевропейския университет, институция, основана от унгарско-американския милиардер Джордж Сорос.
„Г-н Президент, ние Ви призоваваме да повдигнете всички тези въпроси на срещата си с министър-председателя на Унгария, като се надяваме, че Будапеща все пак ще се върне на правилния път“, написа в специално сигнално писмо до президента Тръмп двупартийна група от много влиятелни американски сенатори, включваща и председателя на Сената по външната политика Джеймс Риш, член на Републиканската партия на президента.
Сенаторите предупреждаваха в навечерието на визитата още, че Унгария „е опасна вече не само за себе си, че е започнала да се превръща в полуколония на Русия, поради което е препоръчително за бизнеса да не инвестира там“.
След приключването на посещението на Орбан във Вашингтон не стана ясно доколко и как точно тези въпроси са били застъпени в двустранните американско-унгарски разговори, но с много висока степен на сигурност може да се предположи, че президентът Тръмп е отделил достатъчно време за най-актуалните и особено тревожни за САЩ теми – Русия и Китай.
Авторитетни коментатори във Вашингтон обясниха, че затоплянето на отношенията с Будапеща точно сега изобщо не е случайно и се дължи на няколко насложили се фактора. Два от тях са „по-битови“ – че за посланик в Будапеща е бил назначен Дейвид Корнщайн, близък приятел на Доналд Тръмп и че Помпео е поел юздите в Държавния департамент.
Другото е все по-опасното и дразнещо САЩ нарастване на влиянието на Китай в Европа. Именно в този контекст Държавният департамент не гледа никак с добро око на китайските инвестиции в унгарската инфраструктура, правени с неудържим замах.
„Опитът на държавите в Азиатско-тихоокеанския регион показва, че ръкостискането на Пекин нерядко идва с условия, които имат сложни последици. Така и Унгария може утре да се окаже длъжник, както икономически, така и политически“, произнесе дипломатично предупредително говорителят на външно-политическата институция на САЩ. Оправда намесата пак дипломатично, но пак ясно : „Унгария е съюзник в НАТО, ние държим на ангажиментите в партньорството, на постигането на резултати и в сигурността и отбраната, както и в енергийната сигурност, търговията и инвестициите“.
Европейски медии стигнаха още по-далеч във вдигането на завесата, като цитираха експерти, които „изразяват сериозни опасения за потенциалното развитие както на китайската, така и на руската разузнавателна дейност в Унгария“.
Сп. „Политико“ цитира бивш служител на унгарското правителство, според когото най-сериозният проблем с отношение към сигурността е, че Будапеща е отворила вратите за руското и китайско влияние до такава голяма степен, че вече няма нито способността, нито желанието „на някакво ниво да постави под контрол“ дейността на руските и китайските държавни компании в Унгария. „Проблем би имало и за общата натовска отбрана, ако западните разузнавателни служби не успеят да са по-активни в Унгария“, твърди дори източникът на европейското издание.
„Загрижеността и заради Русия е истински сериозна“, са коментирали в контекста на срещата Тръмп-Орбан пред журналисти, отразяващи събитието, авторитетни американски дипломатически източници. Говорител на Държавния департамент e заявил направо, че администрацията „има причини да очаква, че Русия ще продължи да разширява своето злокачествено влияние в Унгария“.
„Унгария не престава да озадачава съюзниците, включително с многократно налагане вето на срещи на високо равнище на министерските заседания на Комисията НАТО-Украйна, уж заради украинския език, който влияел негативно на унгарските общности в Украйна. Много сме разтревожени от всичко ставащо и по тази линия“, цитират американски медии старши административен служител, част от екипа, отговорен за приема на Виктор Орбан в Белия дом.
Като тревожни се сочат и все по-честите посрещания на Путин в Будапеща, че Унгария се държи енергийно зависима от Москва, както и това, че подслони в Будапеща базираната преди в Москва Международна инвестиционна банка (МИБ) – бившата банка на бившия социалистически Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), определяна сега и навън, и от опозицията в Унгария като „банката – Троянски кон на Путин в евросъюза“.
Иначе като повод за срещата Тръмп-Орбан в началото на тази седмица официално бе посочена 20–годишнината от присъединяването на Унгария към НАТО.
След приключване на визитата и Вашингтон, и унгарското външно министерство бяха крайно лаконични, информирайки, че Тръмп и Орбан са говорили за регионална сигурност, отбрана, за енергетика и за добрите двустранни отношения.
„Един от най-важните въпроси на срещата ми с президента Тръмп е и остава как да си сътрудничим на международни форуми в бъдеще за борбата с миграцията“, опита се да резюмира унгарският лидер станалото вече изцяло на собствен терен.
„Бих се съгласил донякъде“, прозвуча ответен коментар от Държавния департамент на САЩ на достатъчно авторитетно ниво.
Оскъдната информация от срещата Тръмп-Орбан е най-издайническият белег за действителните сегашни отношения между САЩ и Будапеща, задоволиха се да обобщят и най-големи световни агенции.