В една най-малкото странна съвместна пресконференция с участието на премиера Борисов и Ловчанския митрополит Гавриил бяхме информирани какви мерки се вземат за недопускане на рапространение на заразата от коронавирус по велиденските празници и особено при богослуженията. Като оставим изложените факти, едва ли някой разбра какво е точното послание както на управляващите, така и на БПЦ по въпроса как да постъпят гражданите на Великден – да ходят ли на църква или да останат в къщи. А това може да е въпрос на живот и смърт.
Премиерът препоръча оставане в къщи, но и каза тези, които чувстват вътрешна нужда, да отидат в храма. Това би била добре балансирана позиция, ако сме сигурни, че всички хора са отговорни и си дават сметка какво е да се вярващ и какво значи вярата за тях. Сега обаче възникват опасения, че иначе доста празните ни църкви ще се напълнят с хора, които по големите църковни празници се сещат колко са вярващи, и всичките ще са почувствали непреодолима вътрешна нужда да общуват с Бога точно в най-неподходящото време.
Докато позицията на премиера все пак е разбираема, доколкото нито един политик с всичкия си няма да допусне грешката рязко да се конфронтира с църквата, то представителят на БПЦ митрополит Гавриил, колкото и да изглежда симпатичен на външен вид, не успя да защити някакво разбираемо послание. Той уж призова да се спазват мерките, но май отдели повече време да ни убеждава във вярата си, че в храма човек не може да се зарази и да дава неадекватни аргументи в полза на твърдението, че от светото причастие зараза не може да тръгне. Проблемът не е в това, че човекът изразява личната си вяра. Проблемът е, че заблуждава, като например казва, че не били известни случаи при епидемии свещеници да са се заразявали на служба и че било добре известно как Бог бил прекратил много зарази. Доста хора ще вземат тези думи за чиста монета с всички последствия.
Дали свещениците се заразяват конкретно от причастието едва някой може каже, доколкото никой май не е проучвал специално този въпрос. Но че духовният сан не пази от епидемии и поповете си страдат като миряните, няма съмнение. Има интернет, който иска – да чете. А що се отняся до важността на литургията, това е без съмнение, но не помня някъде в Библията да пише, че към нея богомолците стават по-малко съпричастни, ако я гледат по телевизията или интернет. Чел съм я няколко пъти и няма. Но Бог е навсякъде, това разбрах.
Щом нещо го няма в Светото писание, значи опираме до тълкуването на свещениците как да станат нещата.
И тук идва истинският проблем. БПЦ за пореден път пое топката и само я разкарва на къси пасове в липса на воля да извади някакво различимо решение. Не може да каже решително – така правете, така е правилно. И да си поеме отговорността. Не може да призове хората да си останат в къщи, но ще прилага противоепидемични мерки при богослуженията. Църквите няма да затварят, но богослуженията ще са на открито. Няма да се ходи за Благодатния огън.
Само аз ли виждам противоречието тук? Толкова сме вярващи, че не можем да призовем да се гледа службата от къщи, ама не сме достатъчно вярващи, че и да махнем маските?
„АКО ПИТАТЕ МЕН, АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ В ХРАМА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДАДЕ ЗАРАЗА, НО ЩЕ ПРАВЯ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА СЕ СПАЗВАТ МЕРКИТЕ“ – КАЗА ЛОВЧАНСКИЯТ ВЛАДИКА.
Е, как ще разберат това послание истински вярващите? Какво всъщност казва владиката?
Нашите йереи май не схващат, че изпитанията Божии са за всички, включително за тях. Не само правителството, те какво ще решат също е важно в този случай. Откъде, дядо Гаврииле, си сигурен, че именно вашият избор не се претегля горе в небесата? Дали не се гледа сега вие, духовниците, какво ще кажете на хората и можете ли да им бъдете добри пастири?
Защото е казано: Да не изпитваш Господа, твоя Бог /Матей, 4:7/. А май това ще се получи, когато хора, които просто могат да бъдат съпричастни от дома си, се стекат към храмовете да изпитат Бог дали ще ги предпази, защото попът ги убеждава в това. И го правят, защото пастирът не ги е спрял.
Мъдра книга е Библията, дядо Гаврииле. Стига да се чете задълбочено.
