Водещите централни банкери, които са отговорни за повишаването на лихвите през последните две години с цел овладяване на инфлацията, са в центъра на дебата за това дали действително са допринесли за забавянето на инфлацията, съобщава Франс прес.
Те биват характеризирани както като герои, които се борят срещу инфлацията, така и като обект на критика в медиите за своите методи.
Професор Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда по икономика, според който Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и други централни банки не са заслужавали заслугите, които им се приписват за намаляване на инфлацията.
Според него, инфлацията намалява не заради действията на централните банки, а заради факта, че проблемите със доставките на стоки, които водят до инфлация, вече са били решени поне частично.
Въпреки това, повишаването на лихвите може да охлади икономиката и да доведе до забавяне на растежа, но не е било необходимо в случая, тъй като икономиката не е била „прегряла“ и инфлацията все пак е намаляла.
Според други структурни източници, като енергийната криза и проблемите с доставките, повишаването на лихвите не е имало голямо влияние върху инфлацията, но е забавило икономиката.
Дебатът за това откъде тръгва инфлационната криза продължава, като единият табор я свързва главно с енергийната криза и проблемите с доставките, а другият – с търсенето, насърчено от бюджетната подкрепа заради пандемията.
Според проучване на компанията „Алианц трейд“, УФР е допринесла с 45% за забавянето на инфлацията, а останалата част идва от нормализирането на производствените вериги по целия свят.
Тези, които смятат, че инфлацията е само временна, не взимат предвид влиянието на централните банки и в този дебат мненията все още се различават.
