И в Испания атрактивните мъже трябва да имат едно наум, че може да бъдат сметнати за глупави. С такъв опит вече може да се похвали например снажният Педро Санчес: преди 2 години той изглеждаше големия губещ, след като старата гвардия в неговата Испанска социалистическа работническа партия (PSOE) му спретна преврат.
Но 46-годишният не се предаде и вместо това се погрижи да си намери съюзници. През 2016 дори беше на път да прокара конструктивен вот на недоверие на консервативния премиер Мариано Рахой, но тогава не успя да събере нужното мнозинство в парламента. Вторият опит, вече успешен, представлява истински поврат за Испания – за първи път в историята на все още младата испанска демокрация премиер си тръгва не след избори, а след гласуван вот на недоверие.
В лагера на консерваторите определят рокадата във властта като недемократичен акт, докато сред народа тя беше посрещната с голямо въодушевление. Със своя избор на министри Педро Санчес залага на опита, популярността и компетентността. Безсъмнено това важи например за новия външен министър – каталунеца Жозеп Борел, за Педро Дуке – първия испански астронавт, който поема Министерството на технологиите, както и за високопоставената служителка на ЕК Надя Калвиньо, която поема икономическото министерство.
За огромна изненада на неговите политически опоненти, Педро Санчес, който дълго време бе смятан за губещ, сега се превръща в надежда за Испания – една страна, която все още се бори с последиците от финансовата криза от 2012 година. Освен това все още не е преминала опасността от отцепване на Каталуния. Редовни избори в Испания ще има отново чак през 2020 година, но с това ново правителство Санчес има добри шансове да изкара мандата си докрай – независимо от факта, че в парламента той може да разчита само на 84 от общо 350 депутати и в Сената мнозинството е твърдо на страната на консерваторите.
Санчес, който много бързо успя да състави звездно правителство, сега трябва да се профилира и като посредник – най-вече заради разгорелия се от няколко месеца насам с нова сила каталунски конфликт. Новият регионален президент на областта Ким Тора е решен да продължи борбата за независимост. Но в същото време той е открит за диалога със столицата Мадрид, която ще продължи да контролира финансите на отцепническата провинция. Неофицилано се говори, че новото испанско правителство може да освободи някои местни политици в Каталуния, участвали в организирането на нелегалния, според испанското законодателство, референдум за независимост. Така изпадналите в застой преговори с каталунското регионално правителство могат да получат нов импулс.
Обратът, който настъпва с поемането на власта от социалистите, може да доведе до засилване на борбата срещу шуробаджанащината, укриването на данъци и корупцията. Слизащите сега от власт консерватори, и най-вече бившият партиен шеф Хосе Мария Аснар, са до голяма степен съотговорни за спукалия се балон с недвижимите имоти в Испания. Както консервативната PP, така и социалистическата PSOE обаче са замесени в многобройни корупционни афери.
Особено трудна задача – на фона на все още огромните задължения на страната – ще има новата финансова министърка Мария Хесус Монтеро. Очевидно тя ще трябва да разчита на повече солидарност от страна на богатите испанци, които предпочитат да местят парите си в данъчните оазиси.
Новата министърка на труда Магдалена Валерио пък ще се бори за намаляване на разликата между доходите, както и за повишаване на нивото на заплатите. В момента средният брутен доход в Испания възлиза на 25 хиляди евро годишно. В Германия той е почти два пъти по-висок – при общо взето еднакви разходи.
Засега не се очертава ясен курс по отношение на миграционната политика – за новия испански премиер тази точка явно все още не е приоритет. Това обаче скоро може да се промени, защото през последните няколко дни отново стотици бежанци щурмуваха испанския бряг. Приемните лагери и бреговата охрана не разполагат с необходимите средства, за да се справят по-добре с нелегалната миграция и с обслужването на пристигащите чужденци.
