Кога Брекзит без сделка всъщност не е Брекзит без сделка?
Отговорът, според плановете на британското правителство за излизане от ЕС без споразумение, е: когато последствията са толкова разрушителни, че се налага незабавно да се започнат преговори с другата страна за множество малки сделки, с които да се запълнят празнините, пишат в свой анализ за „Политико“ Чарли Купър и Джакопо Баригаци /тук предадено със съкращения/.
В най-голямата си реч от поемането на поста преди 6 седмици секретарят за Брекзит Доминик Рааб заяви във вторник, че уверява британските граждани и бизнес, че правителството ще бъде добре подготвено в случай, че преговорите за Брекзит се провалят.
Придвижването на подготовката за случай на липса на договореност беше ключова тема за работещите по Брекзит участници в правителството по време на срещата през юли в резиденцията Чекърс на премиера Тереза Мей, на която бе произведен компромисният план за Брекзит.
Логиката им е, че Обединеното кралство може да играе твърдо само ако е в състояние да заплаши, че ще се оттегли от разговорите, а това може да стане убедително само ако има надеждни планове за варианта без сделка с ЕС.
Първата част от документите на Рааб, придружаващи неговата реч, обаче, успяха да покажат само колко труден и усложнен би бил вариантът за оттегляне без договореност. Показват също и в колко голяма степен Великобритания ще разчита на добра воля от страна на Брюксел и целия 27-членен състав на ЕС за избягване на тотален хаос.
По двата фундаментални аспекта от подготовката на Обединеното кралство за „без сделка“ – финансовите услуги и границата на Северна Ирландия – плановете са ясни: едностранните действия на кралството не могат да отидат твърде далече. Това означава, че сътрудничеството с ЕС ще остане ключово, ако преговорите пропаднат. По първия проблем то е нужно, за де се избегне оставането на много британци и европейци „отрязани“ от своите британски банкови сметки и пенсионни осигуровки, а по втория – за да се гарантира свободно протичане на търговията през чувствителната ирландска граница.
В този относително „миролюбив“ сценарий, ще са нужни някои минисделки с Брюксел, които „не е задължително да бъдат правни договорености“, каза Рааб, като добави, че те могат да бъдат направени и с отделни държави и региони или директно с национални институции.
Това всъщност бе признание, че от британска гледна точка няма такова нещо като Брекзин съвсем без сделка.
Колко лош може да е вариантът „без сделка“?
Отговорът е в зависимост от това кое правителство бива запитано. Рааб каза, че това „не е това, което бихме искали“, но добави, че няма да е чак толкова зле, а Британия има на разположение няколко компенсиращи възможности, като например незабавно прекъсване на плащанията към бюджета на ЕС и способността да определя сама търговската и имиграционнта си политики.
Виждането за полупълната чаша не се споделя от финансовия министър Филип Хамънд. В светкавична реакция от ведомството му бе пуснато писмо с предупреждение за „огромни фискални последствия“ от Брекзит „без сделка“, като ще се стигне до нарастване на заемите с до 80 милиарда лири годишно до 2033 година.
Разбира се, нещата може и да не стигнат до това положение и европейските дипломати дадоха да се разбере, че приемат първия пакет от 25 документа за случая „без сделка“ /уреждащи здравеопазването, енергетиката, финансите, фермерството, държавните помощи, трудовите права и научните изследвания/ за част от сложен британски блъф. Един европейски дипломат дори предрече, че с приближаването на март 2019 година – датата на Брекзит – става все по-вероятно британците да поискат удължаване на преговорите и това удължаване може да се проточи през целия преходен период /до края на 2020 – бел. ред./. Британските министри засега упорито отхвърлят тази идея и твърдят, че страната си излиза от ЕС на 29 март каквото и да става.
С или без удължаване, Рааб продължава да твърди, че не очаква ЕС да се държи „разрушително“. Той заяви, че дори при провал на преговорите кралството ще остане отговорен партньор на ЕС във всички области и очаква „същото ниво на амбиции и прагматизъм“ от страна на европейците.
Както често става, обаче, тези надежди може да бъдат подведени от съюза поради пътеводната му звезда в тези преговори – закона.
„Не е въпрос на отмъстителност, просто такъв е законът – след като Великобритания напусне, тя вече не е член на ЕС и трябва да се отнасяме към нея по съответен начин“ – заяви друг европейски дипломат.
За опозицията плановете за излизане „без сделка“ са възможност да изтъкнат опасността, която се крие в цялото упражнение. Някои подчертават, че „без сделка“ не само че не е по-добре от лоша сделка, но може да има деструктивни икономически последици.
Възможните размери на разходите за потребителите и бизнеса направиха трудно за Рааб да постигне успокоителен тон в своята реч. Цената на транзакциите по кредитните и дебитните карти за покупки от Европа се очаква да тръгне нагоре, според наръчника му с насоки за банковото дело в лошия вариант на Брекзит.
Друг документ от пакета „без сделка“ – този за търговията – подчертава, че бизнесите, които правят митнически декларации за стоки, влизащи в ЕС за първи път, ще трябва да си наемат брокер, да си купят точно определения компютърен софтуеър и да свършат много бумащина, като всичко това „си има цена“ /казано в документа/. Правителствен служител си призна направо, че е притеснен за средния бизнес, който е достатъчно голям, за да има европейски контакти, но не достатъчно пораснал, за да издържи на административния товар, който многонационалните компании могат да поемат.
Лобистката бизнесгрупа „Конфедерация на британската индустрия“ е гневна на това, което се разкрива в ръководството на Рааб за излизане „без сделка“.
„Досега малко хора се съмняват, че „без сделка“ ще причини хаос в икономиките из цяла Европа“ – каза зам.-генералният директор на групата Джош Харди – тези документи свидетелстват, че онези, които смятат, че да дерайлират от ЕС, за да се блъснат в правилата на Световната търговска организация, е приемливо, живеят в свят на фантазии.“
