Адвокат Михаил Екимджиев е завършил Софийския университет „Климент Охридски“, Юридически факултет. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
– Г-н Екимджиев, вече са ясни двете кандидатури за конституционни съдии, които трябва да попълнят състава на Конституционния съд – председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова и съдия Борислав Белазелков, номинация на ПП-ДБ. Какъв е коментарът ви по тези номинации?
– Тъй като съдия Белазелков все пак е юрист с добра репутация, друг е въпросът, че никой не може нищо да каже за неговия капацитет и ерудиция в областта на конституционното право – просто българската Конституция не се прилага от редовите съдии, по отношение на него ще приложа принципа: За колеги или добро, или нищо.
По отношение на Десислава Атанасова – очаквана номинация, предизвестен избор, който би бил изненадващ и катастрофален в една нормална и правова държава, в която работи един истински ерудиран и ефективен Конституционен съд.
Но при упадъка и деградацията на нашия Конституционен от последните години – визирам преди всичко решенията му, с които Истанбулската конвенция беше обявена за противоконституционна, решението за бинарния характер на пола, при което конституционните съдии приложиха един ветеринарно-медицински подход при определянето на пола на хора, при които Бог не е бил достатъчно категоричен при създаването им, та при тази явна тенденция на ценностна и юридическа деградация на Конституционния съд от последните няколко години, не смятам, че качествата на Десислава Атанасова съществено биха повлияли на неговото развитие. Просто, защото той няма накъде да пропада повече.
– Ако бъдат избрани за съдии, двамата ще трябва да се произнесат по делото срещу конституционните промени, което беше образувано по искане на президента. Самите промени обаче бяха инициирани от партиите, които издигат тези две кандидатури – има ли конфликт в този случай?
– Зад привидната институционална фасадна работа на Конституционния съд, там решенията се вземат на един родово-кланов принцип.
Съставът е от 12 съдии: четирима, които се излъчват от Народното събрание, четирима от президента и четирима от съдебната власт. Най-често, в зависимост от това чии интереси засяга конкретният законопроект, който е предмет на обжалване, се гласува не толкова по съвест и от гледна точка на някакви принципни съображения, а от гледна точка на това кой е излъчил съответния свой питомец в Конституционния съд.
Дори има една много интересна тенденция. Когато се изостри полемиката между президента Радев и ГЕРБ, най-често излиза да говори първо един доста речовит конституционен съдия, който беше излъчен от името на президента Радев, като веднага след него в медиите излиза, за съжаление една фигура от романтичното ни минало – Филип Димитров, който пък беше излъчен от другия президент – Росен Плевнелиев.
Получава се така, че съответните институции, които са излъчили тези кандидати, си мерят конституционните съдии.
В случая с конституционните промени аз очаквам не принципно решение, а едно примитивно родово-кланово разделение, при което обаче доминация ще имат политическите сили, защото има две индикативни събития от края на миналата година.
Горе-долу по едно и също време, преди Коледа, има решение на Министерския съвет, с което се предоставя нова сграда на Конституционния съд, подчертавам – по предложение на Народното събрание, въпреки че на Народното събрание не му е работа да се занимава с вещевото доволствие и с оборудването на Конституционния съд със сгради.
Същият този парламент, чийто закон за изменение на Конституцията ще бъде разглеждан сега от Конституционния съд, изведнъж се активира преди няколко месеца и задължава Министерския съвет да вземе такова решение.
На 15 декември Министерският съвет, по времето когато финансовият министър Асен Василев се кълнеше, че пести буквално всяка стотинка, за да осигури един минимален бюджетен дефицит като условие за приемането ни в еврозоната, щедро плаща 22.7 млн. лв. на Българската банка за развитие, за да се сдобие Конституционният съд с тази красива сграда.
Сграда, в която спокойно могат да се помещават поне 200 души, а там ще бъдат настанени 12 конституционни съдии с персонала, който едва ли е повече от 40-50 души. Сред тях вероятно и една атрактивна инструкторка по йога, която се беше снимала в сградата на КС преди година-две.
Така че конституционните съдии имат един прекрасен прокорупционен подарък, точно с оглед на разглеждането на този законопорект.
– Смятате, че това ще бъде причина за отхвърлянето на президентския иск?
– Има и нещо друго и това е темата за индивидуалната конституционна жалба.
Вероятно си спомняте, че това беше най-консенсусната тема. Това е тема, която още от създаването на Конституцията през 1991 година витае в юридическите среди, и както всички бяха съгласни, че българските граждани ще имат право на жалба, с която да искат директно от КС да отменя закони, които противоречат на Конституцията и на основните човешки права и свободи, визирани в нея, изведнъж тази прекрасна идея, която правозащитната общност чака и бленува от десетилетия, беше смачкана и маргинализирана.
Ако Вие, да кажем, водите бракоразводен процес и смятате, че Семейният кодекс противоречи на Конституцията, ще трябва да се помолите на районния съдия, който Ви разглежда делото, той да прецени дали законът, който ще приложи, противоречи на Конституцията и евентуално той да сезира Конституционния съд.
При цялата им натовареност и при цялото непознаване на Конституцията, защото има категорична практика, че гражданските, наказателните и административни съдии, нямат право да тълкуват и прилагат Конституцията, защото това е прерогатив на Конституционния съд, единици съдии ще си създадат тези проблеми да се обърнат към Конституционния съд.
Тоест, идеята гражданите да могат директно да се обръщат към Конституционния съд, беше смачкана по неведоми причини.
Единствено интерес от това смачкване имат конституционните съдии, които предпочитат да се изживяват не като съд, който да се занимава с истинските конституционни ценности, каквито са човешките права и свободи, а да се занимава с уреждане на отношения между институции, между партии. Като един политически орган и брокер.
До такъв статут се опитваха да се домогват и бившите главни прокурори – Цацаров, Гешев, Филчев, ако щете.
За конституонните съдии е много важно да останат в тази аристократична поза на политически орган, а не да се заравят в проблемите на „обикновените“ хора.
Според мен това също е част от пазарлъка, при който ин
