Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES (Centre for European Refugees Migration and Ethnic Studies), доктор хонорис кауза на Университета Лил във Франция, главен редактор на международното списание Southeastern Europe (Brill). Преподава в Нов Български Университет, както и европейската магистърска програма “Демокрация и човешки права” (Унверситет в Сараево и Университет в Болоня). Автор на над 100 публикации в 15 страни, гост-професор в множество чуждестранни университети. Работи в сферата на миграционата политика, пост-демокрацията, популизма и др.
Как оценявате началото на това Народно събрание и какво очаквате да свърши?
Новото народно събрание има историческата задача да изкара 4-годишен мандат. Това означава работа на две писти. Първо – да бъде в състояние да определи приоритети, които да дефинират стратегически развитието на България в този преходен период. Второ – да може достатъчно ефективно да действа за решаване на конкретни проблеми и на конкретни кризи. Няма политическо време за политическо безвремие. Повече от 10 години България беше потънала в едно политическо безвремие. В него се осъществиха две промени, но те бяха негативни. Корупцията стана системна и прераста в прихваната държава. Тази примка трябва да започне да се отпуска. Историческата задача е да започне освобождаването на институциите от корупцията. Това трябва да започне от Народното събрание. Как става освобождаването от олигархични зависимости? Като се минимализира до възможно най-висока степен приемането на лобистки закони.
Основната законодателна дейност на предишните народни събрания беше „на парче” с цел обслужване на интереса на определени олигарси. Трябва да започне законодателство, което да дефинира новите приоритети и да се създаде условие за реформи. Втората задача в тази посока е да се подкрепя правителството в приоритетите, които то дефинира. Правителството много ярко назова един ключов приоритет и един подход. Приоритетът е влизане в еврозоната. Това не е просто смяна на една валута с друга. Това е влизане в кръга на най-развитите членки на Европейския съюз. До момента ни липсваха средносрочните приоритети, които да мобилизират националните усилия. Еврозоната има свои институции и механизми за защита, което правят членството в нея изгодно. Вече се направи заявка за широка обществена кампания в тази насока.
Кое трябва да е приоритет на новото правителство като се постави на дневен ред – здравната, енергийната криза или съдебната реформа?
Нужна е паралелна работа по всички кризи. Не може нещата да се решават „на парче”. И трите неща са еднакво спешни. В съдебната реформа, например, не загиват хора, но загива демокрацията и легитимността ни пред евроатлантическите ни партньори. Без нея няма как да се освободи прихваната държава. Тя е също толкова спешна, колкото е спешна и пандемията и енергетиката. Нужна е комплексна работа.
Очевидно е, че новото правителство извади много лош късмет и преди да започне работа му се струпаха много трудности. Според вас те ще „убият“ ли парламентарното мнозинство или напротив – ще го направят по-силно?
Що се отнася до коалицията – негативната страна е, че на моменти изглежда като орел, рак и щука. Имаме пример от последните дни, свързан със Слави Трифонов, който пише във Фейсбук като гражданин. Това смесване на ролите – лидери на партии в управляващото мнозинство да говорят като граждани за насоката на политика, която задава. Този вид солови изпълнения безспорно са нещо, което ще клати коалицията. От друга страна това разнородие е и възможност за вътрешни корекции и баланси. Когато се тръгне с популистки мерки, има хора, които са по-опитни и са коректив – например по отношение на Северна Македония и енергетиката. В резюме – тази разнородност на коалицията без съмнение ще има дестабилизиращ ефект. Но не толкова разнопосочността, колкото високата непредвидимост на Има такъв народ, които продължават да са енигма за българското общество и да не е ясно каква линия следват – дали своя или на друга партия. Има висока степен на несигурност. Но от друга страна има партньори, които са абсолютно предвидими и трезвомислещи и проевропейки ориентирани като Демократична България и Продължаваме промяната. Те са силите, които наистина ще дърпат напред и които биха коригирали някои от крайностите.
Предстои среща на върха на НАТО и ЕС. Ние изпратихме сложни политически сигнали чрез различни министри. Лоялен член на НАТО ли сме или ще бъдем недадежден партньор?
Има изказвания във втората посока. Преди беше изказването на президента Радев за Крим, сега на министъра на НАТО. Има такива разнопосочни сигнали. Но когато трябва да се заяви ясно, категорично и последно линията на България, както президентът Радев се коригира за Крим, така и още по-категорично министър-председателят каза, че няма съмнения за позицията на България. Върви се към задълбочаване на сътрудничеството в рамките на НАТО. В момента има центробежни сили във външнополитическа насока, както по отношение на Северна Македония, така и по отношение на атлантическите ни ангажименти. Има леко разклащане на кораба, но не успяват да го отменят от категорично дефинираната посока на лоялен и пълноправен член на НАТО.
Интервюто е от debati.bg
