Днес от репортаж на bTV стана ясно, че изложба със заглавие „Другите българки“ е финансирана с 10 000 лв. по НФК към Министерство на културата. Това ще е фотографска възстановка на картини на Владимир Димитров-Майстора.
Освен изложба, ще бъде представен и документален филм, носещ името „България в транс“. Всичко това може да видите на 8 март от 19:00 часа в пространството за културни събития „The Steps“.
Моделите в нея са транссексуални българи. Проектът е на художникът Михаил Вучков. Един от моделите е така наречената Мелиса Рангелова, която преди това е била Тихомир – бивш културист, който казва за себе си, че винаги е живял в чуждо тяло.
Това разгневи голяма част от населението и има защо.
Вчера се навършиха 140 години от рождението на един от най-големите български, но и световни художници – Владимир Димитров-Майстора. Редно ли е неговият творчески гений ще бъде омерзен по този начин.
„Изложбата „Другите българки“ е вдъхновена от личните истории на група транссексуални момичета в България. Картините показват, че независимо от крайната маргинализация на тази общност у нас, тя съществува и обогатява обществото ни. Фотографските възстановки правят паралел с картините на Майстора, който е запечатал последните българки, подчинени на патриархалните порядки, чиято маргинализация тогава е сходна с тази на транс българка днес“, пише Вучков.
По този въпрос може да се спори. Патриархалните порядки у нас са запазени до голяма степен и това личи най-вече в малките населени места. В тях няма нищо лошо. Това са традиции и не е задължително да са в ущърб на човешката воля, право и свобода.
Не знам какви са проблемите на транс българките у нас. Нито колко са общо представителите на тази общност в страната ни. Знам обаче какви са проблемите на другите българки, които са ги родили.
В изкуството не трябва да има граници, но е хубаво да има ценности.
За всичко това е платила държавата с парите на данъкоплатците. Не са малко хората, които кандидатстват с проекти на Национален фонд „Култура“ (НФК). Идеите на голяма част от тях биват отхвърлени или пък се финансират с част от необходимата сума. Както за повечето неща у нас и в този сектор сме чували, че парите отиват при едни и същи хора, че трябва да си близък с някой от комисията, за да имаш шанс и т.н. Любопитно е какви са били критериите, по които този проект е избран и с какво е блеснал над останалите.
Материалът е на debati.bg
