Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Как се оценява в македонските медии визитата българския премиер Кирил Петков?
Отзивите за визитата на Петков в Македония са многопластови. Едните я одобряват напълно, другите – точно обратното. Но всички са единодушни, че не се чу нищо ново. Винаги, когато някой политик иска да си направи пиар, се хваща за македоно-българските отношения. Това важи и за двете страни. Веднага започват приказки отпреди 30 години – за пътища, за модернизиране, за железопътна линия. От всичко това за 30 години налице няма нищо. Хората възприемат тези неща като част от нашия фолклор и си казват, че трябва да мине малко време, за да се види какво става.
Как оценяват българите в Македония това посещение? Как разчетоха посланията на двамата премиери?
Не е имало никакви конкретни послания. Ние, българите от Македония вече не следим нещата по този начин. При нас са минали и Първанов, била е и Илияна Йотова, бил е и Кристиян Вигенин, Даниел Митов. Винаги сме чували “имаме добри отношения”, “ще оправим отношенията си”, “всичко ще решим”. Това вече не прави впечатление на никого. Когато, например, Първанов дойде в Скопие, се прегърна с Бранко Цървенковски, поразходиха се в посолството, заминаха си, преди това каза само добър ден, имаше и някакви квази бизнесмени и всичко приключи с това. Така че в този контекст не следим с такова внимание изявите на Петков и Ковачевски, защото това са неща, които се мултиплицират в последните 30 години. Това е “копи-пейст” на предишните изявления. Нищо ново под слънцето.
Как оценявате изявлението на македонския президент Стево Пендаровски, че искане за вписването на българите в Конституцията, е намеса във вътрешните работи?
Трябва да се направи уточнението – в Македония няма малцинства, там има части от други народи, които са градивен елемент на македонската държава. Ние, македонските българи, сме част от българския народ. Македонската Конституция така е направена, че стъпва на колективните права на хората в Македония. Там има части от албанския, босненския, влашкия народ и ромите, например. Ще има части и на българите в Македония. Това е въпрос, който трябва да се реши. Ние сме част от един народ, не сме малцинство. Македонската конституция и закони не познават думата “малцинство” . Що се отнася до изявата на Стево Пендаровски, тя не е дипломатична и държавническа. Да се срещнете с българския премиер и след 12 часа да даваш изявление, че някой се намесва във вътрешните работи на Македония, е недопустимо. Дори не искам да го коментирам. Под достойнството ми е. Познавам лично Пендаровски, доскоро мнението му беше много високо. Той е много образован човек, бил е съветник на двама президенти, работил в анализаторския отдел на 2-ро управление на Държавна сигурност. Това е добре осведомен човек, срещал се е с много държавници. Не успях да разбера неговата направо “улична” изява.
Проблемът, който се налага – права на македонско малцинство в България – това е тема отпреди между 30 и 50 години. Такова нещо в България няма. В България няма македонски народ и македонско малцинство. В България има хора, които искат да се представят, че са македонци и никой не им пречи. Но тук при нас се друго. Борим се за правото да сме българи. Нас ни интересуват колективните права на цялата българска общност в Македония и участието в работата на държавните институции.
Защо Македония не иска да признае тези права, макар че по официални данни българите са 120 хиляди? Въпросът беше поставен преди няколко месеца и от президента Радев.
Проблемът с тези 120 хиляди паспорти е, че не всички са заявили, че са българи. Но и аз питам – защо трябва да изясняват? За да бъдат стигматизирани? Те си взимат паспорта и заминават – за Германия, Великобритания, Франция, Италия или друга държава. Но те не се самопризнават за българи, защото така губят и правата си в Македония. Така стават извън закона. Но ако Македония ги включи в Конституцията те ще може да участват в армията, да заемат високи държавни постове, както и други групи.. Тогава ще видим какво ще правят македонистите. Тогава всеки ще иска да се върне и да си използва колективните права.
Вторият проблем е историята. Ако има България сега, значи е имало и преди това. Ние сме тук 1300 години. Ако ние сме тук, от Второто българско царство и говорим за периода на Възраждането, за братя Миладинови и други личности те къде попадат – към етническата македонска общност, сформирана след 44-та, което им го признаваме или към българската общност, към която приспадаме и нас. Тогава какво ще остане от македонската история? Тогава Македония със сигурност ще започне своята история след 44-та. България има проблем да представи своята история пред Европа, дълго време е вярвала, че някой друг ще се погрижи за това. Но за това нещо няма кой да се погрижи, ако сам не се погрижиш. Днес България се среща с една позиция, че историята 19 – 20 век е македонска. Ако всички възрожденци са македонци, тогава историята е македонистка. И българите идват като нещо допълнително. Това са проблемите, с които се среща българската държава и това. Това са проблемите, които задължително трябва да бъдат защитавани. Самолетната и железопътната линия са приказки за малките деца. Те не са построени не защото някой не иска, а защото проблемът с историческите и етническите традиции не е разрешен. Не вярвам в добрите икономически отношения. Ако няма политика – няма икономика. Длъжни са да се разберат за елементарните неща. След това идва икономиката – който иска да влага пари.
Ще се развиват отношенията между двете страни при новите министър-председатели или отново ще са в задънена улица?
Никой не може да отговори на този въпрос. Ние не знаем какво ще правят обявените 5 комисии. Знаем за историческата комисия и за желанието на българския премиер да извърши промени в част от състава на политическата комисия. Мисля, че това ще бъде сериозна грешка. В този момент са узрели националните позиции в българското общество. Мисля, че нито Академията на науките, нито парламентът ще позволят такова посегателство върху независимостта на историческата комисия и нейните пориви да се режат македоно-българските недоразумения. Антибългаризмът е насаждан 100 години. И някой в същия момент казва, че не сме имали проблеми с българите. Това не е точно. Ако няма език на омразата, защото тогава няма завършен път?
Прекалено рано е да се говори за някакви резултати от посещението. Но тук има малко разочарование от посещението на Петков. Разочарование, че не се срещна с нас. Може би това беше добър ход, за да не му се “замъти” голямата картина от малките хора, македонски българи, които искат да му кажат своето мнение за високата политика, която очаква да я проведе. Предстоят нови изпитания по пътя за Европа.
Искам да отбележа, че македонските българи разбират най-вече позицията на президента Радев. Тя е най-възприемчива и се обсъжда съвсем нормално. Даже и тези, които са против някаква българска кауза в Македония, се въздържат от изяви срещу Радев, защото там се вижда, че седи нещо конкретно – правата на македонските българи и унищожаването на цялата идентичност на един народ.
Интервюто е на debati.bg
