Алехандро Поланко Мата е роден на 28 ноември 1959г. в Мадрид. Завършил е право. В дипломатическите среди влиза през 1987г. Назначен е в испанските дипломатически представителства в Австрия, Словения и Мароко. През декември 2004 г. е назначен за посланик на Испания в Ислямска република Мавритания. През ноември 2013 г. е назначен за посланик на Испания в Алжир, длъжност, която заемаше до май 2017 г. На 22 април 2020-та е назначен за посланик на Испания в Република България
Колко успешна беше изминалата година за развитието на българо-испанските дипломатически отношения?
Изминалата година беше много сложна за всички. Имахме пандемия, доста значим икономически удар, покачване на цените на енергията. Двустранните отношения забавиха темповете на развитие, но от всичко това излязоха нови възможности за подобряване на отношенията, особено по отношение на европейските държави. Кризата в някои от секторите се превърна във възможност. Двустранната програма не беше толкова важна, беше важен глобалният мащаб.
По-скоро бих се обърнал към една концепция – успехът в солидарността. Тя се отразява основно в рамките на Европейския съюз. Имахме обща политика по отношение на ваксинацията, постигнахме това пандемията да не скъса свободното движение, особено по отношение на туризма, който е много важен за Испания и България, както и по отношение на свободното движение на стоки. Успяхме да материализираме солидарността по отношение на икономическите въпроси. Одобрението на механизма на Плана за възстановяване и развитие беше истински успех. Тези средства ги дават европейските държави, които споделят с другите си партньори капацитетът за излизане от тази криза.
Същото това го виждам по отношение на сигурността. През последните месеци си поставихме цел за по-голяма стратегическа издръжливост. Но не само отворена към сигурността, но и към теми, свързани със здравеопазването. С това как Европа и европейските държави могат да реагират в условие на криза. Разбира се, по отношение на двустранните отношения, имахме доста движение.
В икономически план организирахме с българските общини “умни градове”. Развихме капацитет между испански и български фирми и сътрудничество в областта на здравеопазването, енергетиката. Направихме така, че нови фирми като Гестамп и такива, свързани с производство на тръби и водоразпределение да стъпят в България в една ситуация, на криза, като свързването на водоподаването на Перник. Имаше доста динамика в политическо и дипломатическо отношение. Това сътрудничество в рамките на Брюксел е важно.
Също така в културно отношение. Тази година имаше доста юбилеи. Имаше 110 години от установяване на дипломатическите отношения, 60 години от създаването на Катедрата по испански език в Софийския университет, 15 години от отварянето на институт Сервантес в София, 40 години от мадридския протокол за опазване на околната среда на Антарктика. Имахме възможност да организираме изложби, да публикуваме книги – беше много активна година. Работихме много и по отношение на киното. Беше трудно по време на пандемията да има публика, но отворихме пътя за сътрудничество с частни телевизионни канали. Над 340 хиляди българи гледаха филми на испански. Годината беше трудна, но активна.
Коя беше най-значимата испанска инвестиция в България?
Испанските инвестиции в България са общо за един милиард евро. Преобладават средни по размер фирми. Те имат много голяма социална значимост. Това са фирми, които създават работни места за 500- 600 служители. Освен това, те са разпределени в райони, които изостават в икономическо отношение в страната. Например в Северозапада. Конкретен пример е Монтана, където една испанска фирма – „Атуса“ е първият инвеститор и най-големият работодател в региона. Има и други фирми, които от години са на българския пазар. Като „Рока“ в Шумен или „Керос“ в Русе. По отношение на създаването на нови инвестиции, ние просто ги подпомагаме. Но това, което ме интересува, е не само икономическото значение на тези инвестиции, но също така и социалното. Точно в това отношение работим с кметствата на тези градове, за да може да акцентираме на този въпрос.
През декември от испанска страна одобрихме участието в един фонд за подкрепа на интеграцията на ромската общност в България. Допринесохме със 180 хиляди евро, за да помогнем на политиките за интеграция и даване на подслон на тази общност. Имаме важно присъствие в района на Монтана с този проект, където също така има индустриална инвестиция. Целта е да се търси икономическият интерес, но също така и социален.
В тази връзка, какво очаквате от новото правителство? Една от основните му заявки е именно привличане на инвестиции. Как очаквате да се развият политическите и дипломатическите отношения?
Следим внимателно политическото развитие на България, защото сме партньори и приятели. Отношенията с българското правителство са отлични – политически, икономически и дипломатически. Разбира се, също и в културната сфера. Българското правителство е заложило доста амбициозни цели в коалиционното си споразумение.
През последните седмици провеждам срещи и се надявам скоро да видя и премиера. Имаме сектори, в които вече сме работили заедно.
Значителен брой испански фирми имат успех в България. Това се отнася предимно до транспортната инфраструктура, където вече имаме присъствие. Например една испанска фирма беше строител на един от мостовете над Дунав. Испания има втората по гъстота високоскоростна мрежа в света. Във всички тези сфери имаме важен капацитет. Също така имаме решения за публично-частно финансиране. Друг сектор, който е много важен, е инфраструктурата, свързана със здравеопазване, което има социално измерение. В момента работим по проект за детска болница в Бургас. Мисля, че работата в този сектор е изключително важна. Това е един от нашите големи успехи. Третият елемент, който бих искал да подчертая, са новите технологии – градската мобилност. Имахме събития, посветени на умните градове. Тяхното влияние в Испания е много голямо. Акцентирахме и на темата за изкуствения интелект и партньорството с българските университети. И на последно място – Испания е втората държава в света по отношение на рециклиране на водни ресурси и водно управление. По тази линия работихме в Перник – там имахме важно поле за развитие.
През първата вълна на коронавируса Испания беше особено силно засегната, но към днешна дата може би над 85% от населението е ваксинирано и е повярвало на ваксините. Каква е причината испанците толкова безусловно да се доверят на ваксините и да постигнат толкова голямо ваксинационно покритие, а българите – не? Къде се корени проблемът?
Това е труден въпрос. Аз мога да Ви обясня каква е ситуацията в Испания. Всяка държава има особености в това отношение. Не може по автоматичен начин да се пренесат решенията от една държава в друга. Мога да кажа какво беше важно в Испания. Както добре подчертахте, първоначалният удар в Испания беше изключително силен и това доведе до една обща изолация на държавата за един доста дълъг период. Но това помогна на испанското население да си създаде един доста силен предпазен механизъм, с ясното познаване на негативните последствия от пандемията. Вторият елемент, който е също много важен, е това, че испанците имат изключително позитивно отношение към испанската система на здравеопазване. 87% от испанците я одобряват. Това е най-високият процент в Европа. Както знаете, Испания е третата или четвъртата държава по средна продължителност на живота 83,6 години, докато в глобален мащаб е 72 години. Испания е първата страна в света, по отношение на успех на трансплантациите. Това също доказва, че испанците имат огромно доверие в научните и медицински препоръки, които им се дават.
Не на последно място – пострадаха туризмът, работните срещи, беше силно икономическото отражение на пандемията и испанците си дадоха сметка, че трябва да направят всичко възможно за да намалят последствията. Мисля, че тези три фактора ни принудиха да се ваксинираме и сега се намираме в ситуация, в която нашия премиер говори за вероятността да преминем от пандемия в състояние на нормалност, на грипозност. Нивото на ваксинация е изключително важно, за да може да се опитаме да предотвратим икономическото отражение и натиска върху здравеопазването.
Защо според вас в България не се случи така. Къде сгрешихме – в комуникацията или в нещо друго?
Първият удар на пандемията в България не беше толкова силен, колкото в Испания. Тоест населението Ви имаше време да се информира, че има други възможности и механизми. Може би това се отрази в посока да има повече резерви по отношение на ваксината. Но аз не съм в позиция да давам точни анализи на тази ситуация.
По какво смятате, че си приличат испанците и българите? Имат ли общи черти?
Мисля, че българите и испанците са много различни, но също така и много си приличат. В годините, в които живея в България, виждам, че двата народа имаме дълга и нелесна история, особено през 20 век, който бе труден, с войни и сблъсъци. Това оставя следа в населението. Испанците и българите пазим особено ревностно идентичността си, защото е важна за нас и на всички ни харесва да се чувстваме по този начин. И България, и Испания са модерни европейски държави, в които хората искат да живеят на спокойствие, да имат работа, да имат бъдеще за децата си, да не се налага да работят в чужбина или да емигрират, да имат перспектива за развитие и да може това развитие да се случи в държава, която е свободна и в която се опазва природата. Това са нещата, които и испанците и българите искат. Освен това мисля, че българите имат средиземноморски черти, което ги кара да харесват и да се радват на живота, да обичат слънцето, музиката и да създават нови приятелства. Може би затова има толкова смесени бракове, толкова българи, които заминават за Испания и все повече испанци, които искат да посетят България и да я опознаят.
Материалът е на debati.bg
