Сърцето на Фредерик Шопен, един от най-прочутите виртуози в света, може най-сетне да разкрие тайната за преждевременната смърт на музиканта.
Полско-френският пианист и композитор от XIX в. умира на 39-годишна възраст. Според редица изследвания, причината за това е била туберкулоза. През 2008 г. обаче полски медицински експерти изтъкнаха възможността Шопен, чието здравословно състояние винаги е било много крехко, всъщност да е страдал от муковисцидоза.
Генетичното респираторно заболяване запушва белите дробове с лепкава слуз и страдащите от нея обикновено умират до края на 30-те си години. Учените, които първи са използвали съвременни технологии, за да изучават сърцето на Шопен – запазено през последните 168 години в кристален буркан, смятат, че са стъпка по-близо до точна диагноза. „Можем да кажем, че е много възможно да става дума за туберкулоза“, каза пред АФП проф. Михал Вит, водещ специалист по молекулярна и клинична генетика.
Неспособен да отвори херметически затворения буркан, екипът му от медицински експерти използва фотографии с висока разделителна способност, направени през 2014 г., за да поставят диагнозата. „Лезиите са ясно видими на перикарда на сърцето“, каза специалистът, като се позовава на външната мембрана на органа, която обикновено е засегната от усложнения, произтичащи от туберкулозата.
– „Все още спорно“ –
Констатациите на Вит и неговия екип ще бъдат публикувани във февруарския печат на популярния American Journal of Medicine, допълнен с уникална снимка на сърцето. Но без ДНК тестове, не може напълно да изключи възможността от муковисцидоза.
През 2008 г. министерството на културата на Полша отхвърли искането на академиците да проведат ДНК тестове върху реликва, за да проверят за CFTR гена, очевиден признак на муковисцидоза, заради опасенията, че процедурата може да увреди непоправимо сърцето. “Дали композитрът е страдал от муковисцидоза, все още е спорно“, каза експертът.
„Не можем да докажем това със сигурност, но вероятността това да е туберкулоза, а не кистозна фиброза е далеч, далеч по-висока. Можем да кажем това с висока степен на доверие“.
Записите показват, че като възрастен човек с тегло 40 килограма на височина 1,70 метра, Шопен е бил с хронично поднормено тегло, типичен симптом на кистозна фиброза. Без генетични тестове също е невъзможно да бъдем напълно сигурни, че самият орган е на Шопен, въпреки че, както посочва Вит, „няма причина да вярваме, че не е, поне доколкото ни е известно“.
– Коняк? –
Последно изследван през 1945 г. след Втората световна война, сърцето е „ясно видимо“ и добре запазено в това, което Вит нарича „светла кехлибарена кафява течност. „Много е възможно това да е коняк“, каза той, добавяйки, че „от френската революция конякът е бил използван като консервираща течност във Франция“.
Другите останки на Шопен са погребани в гробището Pere Lachaise във френската столица.
Роден в Желязова Воля близо до Варшава през 1810 г., талантливият музикант създава едни от най-популярните композиции в родната Франция на баща си, където той се озовал след бунта на полските бунтовници от 1830-31 г. срещу Русия, Прусия и Австрия през 1795 г. След като отказва да вземе руски паспорт, той никога не успява да стъпи върху полска отново.
Немският композитор от 19-ти век Робер Шуман описва творчеството му като „оръдия, скрити сред цветовете“ – музиката на Шопен е била и остава символ на дългата борба на Полша за свобода.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Екипнюз.
