Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група на партията. След присъединяването на България към Европейския съюз е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. А към момента е член на „Демократична България“.
Наскоро поискахте справка от всички министерства за работещите пенсионери в техните структури. Какво показа тя и къде са най-фрапиращите случаи?
Най-много пенсионери работят в МВР и Министерството на отбраната. Те са съответно 5200 и 1100 като в МО 80% продължават да работят дори 5 години след пенсиониране. Когато беше обявена идеята за административна реформа от новото правителство, прецених, че е важно да си изясним колко са хората, навършили пенсионна възраст. Отправих запитвания към всички министерства. По-фрапантните случаи са тези двата. Друг интерес случай е Министерството на вътрешните работи, където тези лица са над 1100 човека. В отговора им се казва, че не знаят за всички лица, така че тази бройка следва да се разглежда като минимален брой. Явно техният брой не е изчерпателен. Нужно подмладяване на служителите и това е част от административната реформа. Глупаво и скъпо е да се плащат заплати и пенсии на едни и същи хора. Не казвам да бъдат махнати всички пенсионери. Трябва да бъдат запазени само хората, навършили пенсионна възраст, там където не могат да бъдат намерени кадри с необходимите знания и умения т.е по изключение, но за жалост в България се е превърнало в масова практика.
Кой е виновен и какво се обърка, че 900 000 пенсионери получиха по-ниски пенсии този месец, въпреки обещанията, че ще е обратното?
Това се получи поради факта, че имаше добавка през последните няколко месеца на 2021, която беше голяма. Преизчисляването на пенсиите, което влезе в сила от 25 декември, е по-малко като сума от добавката. Въпреки че в началото на 2022 също се прие да има добавка към пенсиите, общата сума е такава, че за тази група пенсионери, с еполучи намаления. Аз не съм вътре в Комисията по социална политика, но със сигурност ще се вземат мерки хората да бъдат компенсирани.
Как ще коментирате срещата със синдикатите по отношение на минималната заплата? Каква трябва да е тя като сума – достатъчно ли е 710 лв.?
От икономическа гледна точка минималната заплата трябва да нараства с производителността на труда. Проблемът е, че една минимална заплата от 710 лв. за големите градове и отразява икономическото състояние на тези градове. Но за по-малките населени места във Видинско, плевенско и монтанско, например, една такава минимална работна заплата е казус – има проблеми тя да бъде плащана. Наличието на единна минимална работна заплата за цялата страна води до това, че предвид разликата в развитието на икономиката и бизнеса в тези райони, така че в някои случаи се създава и проблем зa тези населени места.
Има идея, която е обсъждана – да има минимална работна заплата по райони, но административно е сложно, никой не е пристъпвал към решаването на този въпрос. В момента има две възможности – такава да е минималната работна заплата, че да е приемлива от икономическа и социална гледна точка и за по-слабо развитите региони. Вторият вариант, който е по-дългосрочен и не може да се реши за месеци, дори з а година, е да се помисли за регионална минимална работна заплата. В момента има много голямо разделение между тези райони. Това , което предлага правителството от 710 лв. Ми се струва разумно. Дали може да бъде повече е въпрос на тези сложни икономически сметки.
Близо 800 хиляди души взимат минимална работна заплата, което е голям процент от активно работещите – какво показва това?
Със сигурност има немалък сив сектор в България. Държавата трябва да създава стимули за доброволно изсветляване. Това трябва да е основният двигател. От една страна това включва ниски данъци, а от друга – намаляване на административната тежест. На хората трябва да им е по-изгодно да си платят данъка, отколкото да го скрият. Криенето на данъци е разход, за което много хора не си дават сметка. Двойно счетоводство, например. Нужно е да се създаде такава среда. Осибено за малките фирми.
За големите – държавата трябва да пренесе контрола върху тях, което го има като заявка. Това е и практиката в цяла Западна Европа, защото там рискът за бюджета е много по-голям. Ако това го направим в България, едновременно ще имаме по-добра събираемост на данъците, както и преустановен контролът върху малкия бизнес.
В последните месеци се акцентира много на социални помощи и пенсии, но сякаш не се насочва вниманието към младите хора и политиките в тяхна подкрепа. Какво се предвижда спрямо тях?
За да останат младите в България и да виждат перспектива, е нужно да се привлекат големи инвеститори. Тезата, че ще им дадем 20 лв. повече и че ще останат в България, не го вярвам. Младите хора искат добре платена работа. Нужно е да се постигне среда за привличане на големи инвеститори. Например компании като Фолксваген трябва да започнат да идват. Такива компании носят със себе ис големи клъстери. Тогава ще има и огромно състезание за привличане на кадри. Съответно проблемите със съдебната система и с корупцията трябва да бъдат решени преди това. Нужно е по-добра основа от системата на образованието.
Когато протичаха разговорите, свързани с новото правителство, имаме много идеи, свързани с младите хора, които оставихме за средатата на годината, когато ще има актуализация на бюджета. Наприемр – хора, които за първи път започват работа, да имат ниско или нулево данъчно облагане.
Интервюто е на debati.bg
