Необичайна смес с присъствие на химичния елемент въглерод, открита от марсохода на НАСА „Кюриосити“ на Марс, може да представлява хипотетично доказателство за съществуването на извънземен живот, според ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Поне това е един от сценариите, допуснати от специалисти от Държавния университет на Пенсилвания, Лабораторията за реактивно движение на НАСА и Калифорнийския технологичен институт (CalTech), обяснявайки наличието на въглерод, открито в седименти в кратера Гейл.
След като отделните химични вещества в 24-те прахови проби са били отделени от „Кюриосити“ с помощта на нагряване в отсъствие на кислород, сместа от изотопи на въглерод 12 и въглерод 13 е показала изненадващо широка вариация, което предполага, че са действали „неконвенционални“ процеси.
С други думи, фактът, че някои проби са били обогатени с въглерод 13, докато други са били изключително обеднени, показва, че те са се образували по метод, различен от въглеродния цикъл в съвременната епоха на Земята. Двата стабилни изотопа на въглерода – въглерод 12 и въглерод 13 – наричани по този начин, тъй като не се разпадат в други форми или елементи с течение на времето, могат да разкрият как може да се е променил въглеродният цикъл.
Един от вероятните сценарии, предложен от учените, е, че необичайните въглеродни запаси могат да бъдат резултат от гигантски молекулярен облак (GMC) – сбор от молекулярен газ, чиято маса е над 10 хиляди пъти по-голяма от масата на Слънцето. Смята се, че GMC влияят на биосферите на планетите, когато звездата домакин преминава през тях.
Слънчевата система преминава през тези облаци на всеки около няколкостотин милиона години, като последвалият ефект на охлаждане оставя въглеродни отлагания след себе си. Галактическият прахов облак първо би понижил температурата на Марс, който все още съдържа вода, и би създал ледници. След това прахът би се отложил върху леда, оставяйки след себе си слой, който включва въглерода, след като ледникът се разтопи. Това обяснение е правдоподобно, но изисква допълнителни изследвания.
Вторият вариант е, че откритието на „Кюриосити“ може да се обясни с ултравиолетовото превръщане на въглеродния диоксид (CO2) в органични съединения като формалдехид. Теорията също се нуждае от допълнително проучване.
Остава третото обяснение – въглерод, създаден в резултат на живот. С други думи, ултравиолетово разграждане на биологично произведен метан.
На нашата планета Земя силно изчерпана на въглерод 13 сигнатура, открита в палеоповърхност, би била индикация, че микроби са консумирали микробиологично произведен метан. Тази теория се подкрепя до известна степен от някои съществуващи паралели на Земята, твърдят учените.
„Пробите, изключително обеднени на въглерод 13, приличат малко на проби от Австралия, взети от седименти, които са на възраст 2,7 милиарда години. Тези проби са били причинени от биологична активност, когато метанът е бил консумиран от древни микробни рогозки, но не можем непременно да кажем това за Марс, защото това е планета, която може да се е формирала от различни материали и процеси от тези на Земята“, казва геологът Кристофър Хаус от Държавния университет на Пенсилвания, един от авторите на изследването.
Тъй като мисията на „Кюриосити“ продължава, след около месец са планирани допълнителни сондажи в района, където са събрани много от пробите.
Освен това към „Кюриосити“ наскоро се присъедини марсоходът „Персевиаранс“, който планира да върне марсиански скали на Земята за по-нататъшен анализ – нещо, което „Кюриосити“ прави на място.
И трите възможности сочат към необичаен въглероден цикъл, който не прилича на нищо на Земята днес. Но са нужни повече данни.