На 22-ри декември Тошко Йорданов бе избран за председател на Комисията по култура и медии. Това възмути бившия му съратник Любчо, с когото преди години работеха заедно в спорното предаване „Ку-ку“. Любчо не искал да се обръща към доскорошния си другар с „уважаеми г-н председател“, затова пожелал да не бъде член на комисията. Това жегна Слави, който застана зад Тошко и припомни на Любчо някои отдавна отминали времена. Но и това не остана без отговор.
Дилов изрази недоволството си в социалната мрежа „Facebook“.
„Длъжен съм да ви информирам, че след като разбрах кой ще е председател на Парламентарната комисия по култура и медии, помолих да не бъда избиран за член на комисията. По протоколни причини. Протоколът ме задължава да се обръщам към него с „уважаеми г-н председател“…,“написа той.
Слави явно се е почувствал длъжен да защити верния си другар Тошко и го направи не къде е да е, а в познатата ни социална мрежа. Там той припомни, че „преди много години имаше едно телевизионно предаване, което се казваше „Ку-ку““.
То беше най-цветното, различно и бих казал – велико телевизионно предаване в постсоциалистическа България в единствената тогава национална телевизия. Аз имах честта и привилегията да бъда част от това предаване. Както и Тошко Йорданов и Любен Дилов-син. Тогава, преди толкова много години, все съм се питал какво ли ще стане с нас после. И ето, че после отдавна дойде – аз и Тошко Йорданов сме част от „Има такъв народ“, а Любен Дилов-син е част от ГЕРБ. Между другото, преди това Любен Дилов-син беше част от СДС, а преди това беше от квотата на комсомола в „Ку-ку“. Но да речем, че това не е толкова важно. Така решил – така направил. Никога не съм си позволявал да говоря за бившите си колеги, камо ли пък за Любен Дилов-син. Най-цветният, най-широкоскроеният, най-начетеният, най-специалният човек, когото познавах. Сега този човек е част от политическата партия на най-цветния и начетен човек – Бойко Борисов, и не иска да каже на бившия си колега Тошко Йорданов “уважаеми”.
Слави пише още, че животът е шантава работа. По думите му духът на „Ку-ку“ и „Каналето“ се намира в „Има такъв народ“ и няма място в такова формирование като ГЕРБ.
„Но явно Любен Дилов-син не мисли така. Позволявам си да пиша тези лични думи, защото ми е тъжно и ме е срам. И в политиката, и в телевизията, хората са тези, които решават кое е важно, кое е правилно, кое е морално, кое е интересно и в крайна сметка какво трябва да бъде. Бивш ми приятелю и колега, Любене, и сега ще бъде така. Да си жив и здрав и весели празници“, пише Трифонов.
Любчо не остана длъжен на тези думи. Така публичната конфронтация продължи. По думите на Дилов за първи път от двадесет години Слави споменава името му лично.
„Обидата у него, че изоставих общото ни начинание тогава, беше голяма и в известна степен разбираема. Тази особена травмичност той лекуваше, превръщайки ме в Онзи, чието име не трябва да се споменава. Изоставих го, защото Той ме постави пред избора Шоуто на Слави или Гергьовден. Вероятно изборът ми е бил труден за разбиране. Да изоставиш славата и парите в името на една доста грапава политическа съдба, наистина изглежда налудно…“, пише той.
Тирадата придоби леко романтичен характер. По думите на Дилов, той никога не е бил член на друга политическа организация, освен на Движение Гергьовден. На което и Слави, и Тошко са основатели. Нима това не е вярност?
Последваха и някои обяснения и оправдания.
„Заедно с ВМРО (коалицията ЕТО КАК!) взехме над 160 хил.гласа срещу свръхмобилизирания Иван Костов и дебюта на Симеон Втори през 2001. Имахме светли моменти, имаме и падения повече от 25 години. Най-важното – ще продължаваме да ги имаме. Последните три години имаме подписано споразумение само със СДС. Винаги сме търсели съюзници в десния и консервативния спектър. Подкрепихме СДС и на европейските избори, подкрепяме ги и сега, както и в миналото, защото – въпреки всичко – смятаме, че това е по-добрата приказка за България. С ГЕРБ нямаме споразумение, но се присъединихме към коалицията, когато те имаха нужда от нас, а не ние от тях, за да се облажим от управлението. Т.е. пак сме опозиция – обичайното агрегатно състояние на Гергьовден“, казва той.
Според него Слави превръща шоуто и телевизията си в партия. В едно е прав – иронията на историята е непобедима.
„Глупавите хора обсъждат други хора, умните хора обсъждат идеи. Това и казах от трибуната в парламента. Идеята за такъв председател на комисията е несъвместима с моите идеи. Не съм обсъждал Тошко Йорданов и нямам нищо против Тошко Йорданов – в крайна сметка всички състояния на народа е редно да бъдат представени в Народното събрание. Още повече, че именно аз съм го избирал за сценарист на Ку-ку на конкурс, заедно с Росен Петров и Николай Русакиев“, пише още депутатът от ГЕРБ-СДС.
По всичко написано личи, че спорът им е личен и не би трябвало да занимават аудиторията с емоционалните си преживявания и исторически недуразомения. Особено преди Коледа. Странно е мълчанието на Тошко, който е в центъра на този дълго премълчаван конфликт.
Историята разказва, че Любчо Дилов става част от екипа на предаването като член на комсомола, по-конкретно като член на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС).
Ако комунизмът не беше паднал, днес Любчо щеше да е партиен функционер от висок порядък. Той обаче падна. Към момента той е депутат от ГЕРБ-СДС.
От друга страна всеки си има минало.
О, времена, о, нрави! Ето как за тридесет години бившите приятели и съратници промениха физиономиите и мнението си.
Материалът е на debati.bg
