За да се прецени колко слаб е британският премиер Тереза Мей в момента, помислете за това: дори и най-засегнатите лидери са имали възможността да потвърдят авторитета си чрез привличане и уволнение на министри.
Реорганизацията на кабинета, начинът, по който премиерът може да упражнява неоспоримата си власт, е традиционно средство за бързо придобиване на сила. Но Мей е толкова слаба, че дори не може да уволни министри, които открито подкопават позициите й.
На този фон Брекзит – както каза в понеделник първият министър на Шотландия Никола Стърджън – се превръща в бедствие. Перспективата за липса на споразумение за излизането на Великобритания от Европа изглежда все по-вероятно с всеки ден.
Тази седмица отбелязва петия кръг от преговори между Великобритания и ЕС в Брюксел. И все пак, с малко по-малко от 18 месеца преди настъпването на датата на напускане на Обединеното кралство, не е постигнат значителен напредък.
Разговорите по търговската сделка след Брекзит не могат да започнат, докато Великобритания и ЕС не се споразумеят за финансово споразумение. И все пак Великобритания отказа да даде достатъчно основания за подробностите. ЕС също така иска правителството на Май да предостави по-солидна информация за това какво ще се случи с границата между Северна Ирландия и Република Ирландия и бъдещите права на гражданите на ЕС, но не се получи почти нищо.
Тази несигурност е от значение сега, дори когато разговорите продължават, защото липсата на яснота означава, че бизнесът не знае какво е бъдещето в Обединеното кралство.
BAE Systems, най-голямата отбранителна фирма в Обединеното кралство, съобщава, че ще съкрати 1 000 работни места. Въпреки че фирмата отрича решението да е свързано с Брекзит, това действие неизбежно ще подхрани усещането, че британската индустрия се опасява за бъдещето.
Ако Мей беше в по-силна позиция, ако беше спечелила мнозинство на предсрочните избори, които свика през юни, тя би имало по-силна позиция в преговорите с Брюксел.
Вместо това Мей може само да прави това, което иска антиевропейското крило на Консервативната партия, искащо твърд Брекзит. А това е да се отстъпи колкото се може по-малко и да откаже да предложи някакви значителни подробности относно сметката по развода.
В момента, истинската власт в британската политика се крие във външния министър и привърженик на Брекзит Борис Джонсън, който през изминалия месец открито оспорва авторитета на Мей, като определя собствените си червени линии за това какво би било приемлива сделка с ЕС. Премиерът не е в състояние да го уволни или да го понижи, въпреки постоянните му подривни действия.
Опит за предизвикателство към ръководството на Мей се появи в петък, но не успя, защото не го подкрепиха достатъчно депутати. Това обаче не означава, че тя е на чисто и има съмнения дали тя може да удържи след Коледа.
Европейските преговарящи, които влязоха в заключителните разговори по Брекзит преди срещата на върха на ЕС по-късно този месец, няма да бъдат сигурни, че ще сключат сделка с министър-председател, чието бъдеще е толкова несигурно. Мей може да извлече някаква утеха от подкрепата на датския финансов министър Кристиан Йенсен, който призова ЕС да спре да играе „игра“ и да стигне до компромис с Обединеното кралство.
В понеделник Тереза Мей каза на Брюксел, че топката е в тяхното поле по отношение на раздвижването на преговорите. Но Европейската комисия отговори на това изявление преди Мей дори да има възможност да се обърне към собствения си парламент, настоявайки, че топката всъщност остава твърдо в британското поле и че е ред Лондон да направи отстъпки.
Това затруднение е лоша новина и не прави нито сделка, нито най-добрия сценарий, по който може да се излезе от най-лоша сделка.
Това също така изостри фокуса и на двете страни на дебата за Брекзит в Обединеното кралство.
Консервативните депутати за Брекзит обвиняват Брюксел и Министерството на финансите на Обединеното кралство – оглавявано от подкрепящия оставането в ЕС Филип Хамънд – за блокиране на напредъка по Брекзит. Тази позиция съзнателно не успява да разбере ЕС, който не иска да накаже Великобритания за напускането й. Те просто искат да постигнат споразумение, което е добро както за блока, така и за Обединеното кралство, но също така не насърчава другите да искат свои собствени поръчани уговорки.
И все пак е подходящо подкрепящите Брекзит депутати да кажат, че нещата вървят зле, да обрисуват Брюксел като враг на прогреса, защото могат да прехвърлят вината от себе си и върху силите, които искат Обединеното кралство да остане в ЕС.
От другата страна, крайните привърженици на оставането използват перспективата за сценарий, в който да не се намесва, за да оспорят, че Великобритания може да намери начин да се върне в ЕС – може би под новата форма на членство в съюза, застъпвано от бившия заместник министър-председател Ник Клег.
И в центъра на всичко това е Тереза Мей, британски министър-председател само по титла, неспособна да упражнява никаква власт над кабинета си или в ЕС.
Ако британското правителство не намери начин да стабилизира ръководството си и да предаде сигнал на Брюксел, че в Лондон възрастните ръководят нещата, тогава, страхувам се, че нестабилността на Великобритания ще продължи още месеци.
И с тиктакането на часовника тази нестабилност може много бързо да доведе до много лош момент – и да видим, че Великобритания се опитва да се отдели от ЕС по възможно най-ощетяващия начин, който можем да си представим
