Движението, което окуражава жените, станали жертва на сексуално насилие, да говорят публично, се разпространява с невероятна сила по целия свят. Може би най-яркият пример за това е случая с холивудския продуцент Харви Уейнстейн, появиха се обвинения и срещу журналисти, дори срещу бивш президент.
Мнозина се надяват, че след като вече по темата се говори на висок глас, най-накрая ще се сложи край на културата за приемане, затваряне на очите и мълчание при сексуален тормоз.
Честно жертвите се страхуват, че споделянето на проблема ще доведе до някакъв вид отмъщение от страна на обвинявания. Но колкото повече жени съберат смелост да кажат #MeToo (Аз също), толкова повече мъже, заемащи по-висши позиции и считащи се за недосегаеми, ще трябва да си понесат отговорността.
Но решението на Федералния съд в Масачузетс миналата седмица, с което делото срещу Бил Козби беше отхвърлено, изглежда несъразмерно с набиращото сила движение.
Жените, които не искат да мълчат, а напротив – искат публично да споделят на какво са били подложени, са все по-застрашени от осъждане за клевета, ако агресорът им реши да си отмъсти.
Бившата актриса Картин Маккий, която понастоящем е кастинг ангент, сподели още през 2014г., че Козби я е изнасилил в една хотелска стая през 1974г. Разкритието си тя направи, след като други 20 жени признаха, че са били обект на сексуален тормоз.
Козби опроверга твърденията на Маккий и останалите актриси и каза, че „за първи път чува такива измишльотини”.
Двамата заведоха съдебни дела един срещу друг.
Апелативният съд тогава каза, че Маккий не е успяла да докаже вината на Козби, а той от своя страна не успя да я осъди в клевета.
В случая с Харви Уейстейн, много известни актриси споделиха, че са били обект на сексуален тормоз – жени, които обикновено съдът не би разкрил, под претекст, че информацията е класифицирана.
Делото срещу продуцента би могло да окаже силно влияние върху индустрията. То може да покаже на всички хора, независимо в кой сектор работят, че решението да си признаеш е трудно, но рискът трябва да бъде поет. Хората трябва да отстояват правата си.
Разбира се, никой не трябва да бъде обвиняван в нещо, което не е извършил и всеки, обвинен в сексуален тормоз, има правото да се защити. Козби и Уейнстейн отричат твърденията на актрисите.
Вярваме, че фалшиви обвинения може да съществуват, дори когато има доказателства, че десетки жени са били обект на сексуални посегателства.
Но разбира се, всеки може да каже, че другият лъже, само и само да не наруши репутацията си.
Ако не бяха смелите гласове през последните седмица, да повдигнат тази толкова болезнена за всички общества тема, отговорността за сексуалния тормоз щеше да е по-малка, да не кажем нулева.
Да, жените трябва да казват какво им се е случило, да – те трябва да подават жалби в съда, да – медиите също трябва да се ангажират, за да може движението за човешките права да продължи да се развива и да помага.
Ако от тази ситуация има нещо положително, то е че гласът на жертвите вече се чува.
Свързана новина:
НОВ СКАНДАЛ В ХОЛИВУД: Две актриси обвиниха режисьор в сексуален тормоз
