Сирия

Докато американският президент Доналд Тръмп се радва на споразумението, което администрацията му успя да договори с Турция за Северна Сирия, турците бързо попариха еуфорията му, отказвайки дори да го наричат „споразумение”.

Само няколко часа по-късно в Северна Сирия все още се чуваха въздушни удари и артилерийски огън, тъй като сирийските демократични сили, доминирани от кюрдите, обвиняват Анкара в тежки нарушения на примирието.

Настроението, както във Вашингтон, така и в Близкия изток е, че прекратяването на огъня не е истинската сделка. Споразумението изтича на 22 октомври. В същия ден руският президент Владимир Путин ще се срещне с турския си колега Реджеп Ердоган в Сочи, за да обсъдят бъдещето на Турция. Изглежда доста ясно: тогава светът ще разбере, че истинската сделка ще бъде за бъдещето на този размирен регион.

ЛИДЕРСКАТА РОЛЯ НА ПУТИН

Ясно е и, че бъдещето до голяма степен ще се определя от руския президент. След като Тръмп изостави кюрдите, главните съюзници на Америка в борбата срещу „Ислямска държава” и началото на турската инвазия в Сирия, Белият дом се опита да си „измие ръцете”. За добро или за лошо, сега Путин ще трябва да се справи с тази военна и политическа каша.

Но за разлика от прибързаните усилия на американската администрация, която се опита в последния момент да сложи край на кръвопролитията, за които всъщност помогна да започнат, Путин изглежда има план.

Русия веднага започна преговори с кюрдите и основният съюзник на Москва – правителството на Башар Асад, и бързо постигна споразумение за допускане на сирийските военни в областите, управлявани от кюрдите, където Дамаск от години не присъства, за да принуди турската офанзива да отстъпи.

Москва бързо разгърна собствените си войници като буфер, за да държат турските сили настрана от кюрдите.

Този ход предизвика доста гръмки изказвания в руските редици, от сорта на: „когато се появи руският флаг, боевете спират – нито турците, нито кюрдите искат на ни навредят, така че боевете спират благодарение на нашата работа. ”

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

С новата роля на Русия – като водеща нация – възникват и сериозни рискове. Ситуацията в Североизточна Сирия бързо се променя. Турците ясно заявиха, че няма да допуснат кюрдско военно присъствие близо до границата им. Но сухопътните сили на Анкара се състоят, до голяма степен, от сирийските бутновнически групи, много от които фанатизирани ислямисти, от които кюрдите се страхуват.

Освен всичко друго, сирийските правителствени сили и бунтовниците, които се съюзиха с Анкара, също имат оръжия, с които да избият всичко по пътя си, особено след като са загрели от 8-годишната гражданска война в Сирия.

Изглежда Москва разбира, че ситуацията е много опасна.

„В продължение на много години се опитвахме да привлечем вниманието към експлозивната политика на САЩ, довела до краха на Сирия и създала квазидържвани формации на източния бряг на Ефрат, тласкайки кюрдите към сепаратизъм и конфронтация с арабските племена”, заяви руският външен министър Сергей Лавров в сряда, в обръщение към ръководителите на службите за сигурност.

Кремъл е сериозно загрижен, че руснаците, които се бият в „Ислямска държава” и други бунтовнически групировки, могат да се върнат в родината си и да причинят нестабилност там.

От момента, в който Турция започна офанзивата си в Северна Сирия, Кремъл изрази изключителни съмнения относно способността на Турция да опази хилядите затворници от „Ислямска държава” и техните роднини, които кюрдите пазеха.

„Има райони в Северна Сирия, където са концентрирани бойци от „Ислямска държава” и доскоро те бяха охранявани от кюрдските военни. Турската армия влезе в тези райони, а кюрдите напуснаха … Сега /бойците на „Ислямска държава”/ могат просто да избягат, а аз не съм сигурен, че турската армия може да овладее тази ситуация“, заяви Путин миналата седмица на форума на Общността на независимите държави в Ашхабад.

През 90-те години на миналия век, руската държава се сблъска с бунтовници в Чечения, което прерасна в кървава война, която продължи с години.

Последното нещо, което Владимир Путин иска е бившите руски членове на „Ислямска държава”  да се върнат в Кавказкия регион, което вероятно ще доведе до връщането на нестабилността.

На същия този форум в Туркменистан Путин предупреди други лидери в региона да се подготвят за ситуацията.

„Говорим за стотици бойци там, хиляди. Това е реална заплаха за нас. Как и къде ще се насочат?“, каза Путин. „Трябва да разберем това и да мобилизираме ресурсите на нашите специални служби, за да овладеем тази възникваща нова заплаха“, добави Путин.

ВСИЧКИ СИРИЙСКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ КЪМ МОСКВА

Но въпреки всички опасности, пред които е изправен Путин, с голямото руско участие в Сирия, руският лидер все още изглежда в състояние да предотврати разпалването на още по-голямо напрежение.

Русия има опустошителни резултати в конфликта в Сирия. Правозащитните групи обвиниха Москва, че е извършила военни престъпления в кампанията си за подкрепа на сирийския президент Башар Асад.

САЩ твърдят, че Москва систематично бомбардира гражданска инфраструктура, особено болници, и помага на Асад в прикриването на предполагаемата употреба на химическо оръжие от сирийските военни. Русия бурно отрича всички тези твърдения.

И въпреки многобройните предупреждения от САЩ и Европа, които обвиняват Москва в лъжи и измами, почти всички страни, участващи в сирийската война, изглежда са съгласни, че Москва е по-надеждна от Вашингтон в тази криза.

Държавата членка на НАТО – Турция – работи с руснаците от години, въпреки факта, че те подкрепят противопоставянето на фракции в сирийската гражданска война. Дори заклетите врагове Израел и Иран изглежда са съгласи, че пътят за осигуряване на техните интереси може да бъде постигнат през Москва.

И когато доминираните от кюрдите Сирийски демократични сили – които бяха подкрепени от САЩ и загубиха близо 11 000 бойци във войната срещу „Ислямска държава” – разбраха, че са били „предадени” от Тръмп и оставени да бъдат нападнати от прокси силите на Ердоган, те също отидоха направо при руснаците, защото, познайте какво: Москва работи със Сирийските демократични сили от години.

Така че, никога администрацията на Тръмп няма да е тази, която ще намери решение на кашата в Сирия. Ако има сделка, то тя ще бъде постигната във вторник в Сочи от Путин и Ердоган (при техните условия).