Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, печелил второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата. Един от създателите на в. „Прас Прес”.
Как бихте нарисували днешната действителност?
Аз нарисувах една картинка, която представлява трима човека които до скоро бяха на върха на управлението в България . Това са Плевнелиев, Борисов и Горанов, които се сърдят на дядо Коледа и му казват „..Стегни се, останахме без джипки!“. Това се случи от няколко месеца и дано наистина метафорично да са останали без власт повече, защото не бива да се продължава по този начин. От една страна, президент, който слугуваше на своя патрон и на своята партия. От друга страна финансистът, който слугуваше на същия патрон и същата партия, плюс едни известни олигарси, за които постоянно става дума, но само Гешев не чува. И накрая самия главатар от Банкя, който обслужваше всички и те обслужваха него. Сега имаме някаква промяна, която започна по много странен начин. Примерно премиера Кирчо, както му казваме умалително всички в България, тича като полски водопроводчик да запушва всякакви дупки, било то във външно министерство, било за някакви зелени сертификати.
Според вас кой е най-нелогичният образ в настоящата коалиция?
Най-нелогичният е Корнелия Нинова, която хем е статукво, хем е промяна. Тя е двулицева ръководителка на нейната партия. Напоследък партията й се представяше за пазител на ценностите, а сега тя стана министър на икономиката. Там основните приоритети като коалиционен партньор са да не би да се подпише Истанбулска конвенция. Това е страхотия! Ще дойде краят на България и всичко ще свърши, въпреки че постоянно има съобщения за убити жени от мъжете си.
От актуалните политици кой е най-смешен и най-лесен за пресъздаване?
Кирчо, както споменахме, но аз мисля, че за любимец ще ни се оформи „кокорчо“. Извинявам се, че ги наричам с тези прякори, но те вече с придобити, а ние българите гледаме на тях като на едни деца, които са решили нещо да променят и затова ги наричаме така умилително. Асен Василев – министър на финансите. Той е много благодатен за рисуване, има вперен поглед, дано да е в бъдещето. Засега демонстрират повече комсомолска увереност, отколкото реалности, които ние очакваме. Лошото е, че повечето българи са с оголени нерви и нямат никакво време да чакат.
Остава ли сатирата най-силното оръжие и дали се променя в условията на демокрацията?
То си остава силно оръжие, но за съжаление има невероятно отстъпление от тези жалони на нашата цивилизация. Защото когато преди 1989 година ние живеехме в едно тоталитарно общество, в комунизъм, нашето упование беше, че някъде все пак живеят свободни хора и това беше ЗападнияТ свят. Сега, като че ли сме в един кюп, и ужасяващо е отстъплението от свободата. Това, което се случва с карикатурата напоследък, по света и тук, е, че тя вече не е много желана, защото поставя много остро проблемите и даже ги тълкува изключително своенравно, рошаво, цветно и безпардонно. В същото време издателите не са съгласни да поддържат рубрика, която може да ги въвлече в неприятности. Нещата стават глобални, глобални стават и отношенията между правителствата и бизнеса.
Вижте в Америка какво стана с Ню Йорк Таймс преди няколко години. Те се отказаха от карикатурата, защото бяха натиснати, заради едни карикатури на Тръмп още докато той беше управляващ. Бяха натиснати от еврейската общност там, защото смятаха, че неправилно представят политиката на Израел и Америка. Беше нарисуван Тръмп с куче-водач, като кучето водач беше Нетаняху. Тогава Ню Йорк Таймс каза добре, ние ще накажем този, който е пуснал тази карикатура. Те обаче продължиха с натиска и отредакцията казаха добре, тогава няма да работим със синдиката – автор на карикатурата, само че и това не провървя. Натиска продължи и издателят се принуди да обяви край на карикатурите. Виждате, че в България е по същия начин. Аз почти една година бяха без работа, не работих нито за вестник, нито за сайт. Писал съм на много сайтове, най-вече опозиционни, говоря за миналата година. Но никой не се ангажира и не искаха да си слагат таралеж в гащите. Добре че в момента в ТВ1 и предаването „Въпросите“, поддържам рубрика с анимирана карикатура, и Прас-Пресразбира се. Прас-Прес е островче на свободата.
Как ще коментирате състоянието на медийната сфера у нас през последните години?
Наскоро участвах в раздаването на едни награди „Златен Шиши“, които раздадохме за ужасна журналистика, анти-журналистика. Преди това в Прас-Прес раздавахме „Златни мисирки“. Ужасяващо е това, че медиите, които постоянно оцеляват са тези близо до властта и правят всичко за властта. Те получават пари от тази власт. Дано това нещо се промени от тези които искат да продължават промяната. Особено случая с г-н Блъсков и с неговия вестник е ужасяващ. Той така се разсърди, защото нямали право да му искат да си плащат наема. Това е абсурдно! Ние в Прас–Прес работим вече пета година без никаква редакция. Нещата не са сравними, защото „Труд“ е ежедневник, но наглостта да не искаш дори да си плащаш наема е върховна. Това е навик от времето, когато те получаваха едни пари по европейски програми да популяризират политиката на ЕС и правителството. Тези които заслужиха наградите „Златен Шиши“, те получаваха по тези програми доста пари. Една Беновска примерно, мисля че е получила 200-250 000. Валерия Велева също получава пари от различни партии, особено в политическите кампании. Да не говорим за в-к Труд или за телевизии като Нова и БТВ, които редово бяха бенефициенти на правителството на Борисов. Всичко това създава една грозна и изкривена картина на медийната свобода в България.
Журналистите и карикатуристите ние не сме в първите редици на живота. Там са учителите, там са лекарите, но ние задължително сме в първите редици на демокрацията. Тук става въпрос за демокрация и нещата са свързани. Няма ли силна и свободна журналистика пропадаме веднага изпадаме от основите на демокрацията. Човек може да вземе правилно решение тогава, когато е добре и независимо информиран. Това е работата на медиите. За съжаление за тези 10-12 години на Борисов всичко това беше брутално обругано. Затова ние си стоим на 112 място по свобода на словото.
Към това нещо се прибавя и следното положение. Ние в Прас-Прес сме имали само двама рекламодатели и то за по 1-2 броя. Никой от хората, които имат пари не се е обърнал към нас да каже: „…искам да ви помогна да съществувате такива каквито сте“. Защо? Защото бизнеса който постоянно иска компенсации и намаления, аз бих им отвърнал защо ние не поискаме компенсации за този вид демокрация, който ни беше наложен.
Защото бизнеса получаваше своите успехи благодарение на държавата и никой не искаше да рекламира при нас. Това е също начин да се подпомага независимата журналистика или сатирата. Когато част от тези бизнесмени бяха наръфани от глутницата, и обрани от глутницата, какъвто е случаят с Цветан Василев, с Васил Божков, с братя Бобокови, те изведнъж се сетиха за свободата на словото и започнаха да говорят за нарушения и за демокрация. Но преди когато бяха част от десницата това не ги засягаше. Общата политика на управляващите и държанието на медиите са дълбоко свързани. Не е много оптимистична картината в бъдеще, но все пак е възможно да се промени.
Интервюто е на debati.bg
