В първите си шест месеца на поста френският президент Еманюел Макрон издига като вихрушка една след друга реформи, но въпреки това популярността му спада.
Зашеметяващото издигане на бившия инвестиционен банкер изтласка встрани традиционните левица и десница, създавайки стабилен центристки фронт за неговата партия „Републиката напред“(РН). За краткия срок 39-годишният президент отбеляза три големи законодателни триумфа, като се започне със закона за очистване на политиката, последван от значителни промени в сложния трудов кодекс на Франция и противоречивия закон за борба с тероризма.
Реформите в трудовата сфера предизвикаха стачки и улични протести, но те бледнееха в сравнение с тези, които се разразяваха след опити в тази област от неговите предшественици. Но увлечението по реформите на младия лидер – и използването на декрети за промяна на трудовия кодекс, на което се гледа като на тактика на твърдия подход – имат своята цена.
Човекът, който спечели две трети от гласовете при вота през май, днес има подкрепата на 32% според проучване на YоuGov от 2 ноември.
Но запознати с хода на процесите наблюдатели казват, че числата от анкетата не го притесняват.
Дългосрочни планове
„Той гледа в дългосрочна перспектива и няма да се предаде“, каза близък негов сътрудник.
Изборите през 2017 г. оставиха социалистическата партия на Оланд в безпорядък, докато дясната Републиканска партия се разцепи между тези, които се присъединиха към РН на Макрон – като премиера Едуар Филип, и тези, които искат да бъдат в опозиция.
Макрон е изправен пред акт, при който трудно може да се намери баланс с желанието си за намаляване на данъците, като същевременно иска намаляване и на дефицита – нещо, в което той вижда ключов фактор за спечелване на доверие сред европейските лидери, докато настоява за амбициозни реформи в ЕС.
На следващо място в трескавия дневен ред на Макрон идват реформите при осигуровките на работоспособните при безработица, професионалното обучение, жилищната политика и академичния подбор. Също така в процес на подготовка са пенсионна реформа и стъпки към намаляване на броя на парламентаристите, които в момента наброяват 577 души в долната камара и други 348 в непряко избирания Сенат.
Идвайки на власт след двама непопулярни президенти, управлявали по един мандат – неефективният Франсоа Оланд, предшестван от безочливият Никола Саркози – Макрон се стреми да възстанови величието на поста и да върне на Франция нейната забележимост на световната сцена.
Макрон призова страните членки от ЕС да отидат още по-напред в обвързването на своите икономики, правителства и армии, предлагайки съвместни сили за отбрана, както и нови институции по бежанските въпроси и иновации и идеи за данъчна реформа.
Непреодолимата сила на Макрон остави малко пространство за действие на опозицията.
Нито профсъюзите, нито радикалната партия „Непокорна Франция“ (НФ) не успяха да отхвърлят трудовите реформи, които влязоха в сила през септември. Лидерът на НФ Жан-Люк Меланшон наскоро призна: „Засега той има предимство.“
От своя страна крайнодесният Национален фронт на Марин льо Пен все още се олюлява след разгрома си от Макрон и от интензивни вътрешни боричкания.
Но бедите за неговите противници не допринасят особено за популярността на Макрон, тъй като той се бори срещу обвиненията че е „президент на богатите“. Етикетът му беше залепен, след като той намали данъка върху имуществото, а в същото време оряза придобивките на студентите за жилища.
Изборите са далече
Той се надява да коригира впечатлението за себе си с промени, които биха били от полза за средната класа и непривилегированите, като например по-ниски социални такси и данъци по местоживеене.
Но Макрон е подложен на атаки за поредица от коментари, които се възприемат като арогантни или нямащи връзка с реалността.
Протестиращите се възползваха от забележката, насочена към критиците на трудовите му реформи, които той нарече „лентяи“, които създадоха лозунги като „обединени лентяи на света“.
Политологът Бруно Котр от мозъчния тръст Севипоф смята, че времето е на страната на Макрон.
Не са планирани избори преди вота за Европейския парламент през 2019 г., а в същото време икономиката върви нагоре, отбелязва Котр.
Освен това неотдавнашно проучване установи, че един на двама французи са готови да дадат повече време на Макрон, за да докаже, че поставя Франция на правия път.
Но американското списание „Тайм“ отвърна на пръв поглед на прекрасната амбиция на Макрон.
На корицата на последния си брой седмичникът определи Макрон като „следващият лидер на Европа – само ако той може да ръководи Франция“.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Екипнюз.
