След влизането си в ЕС Хърватия се е сринала с 20 места надолу по скалата на медийната свобода. Все повече журналисти получават заплахи, вкл. смъртни. Какво се случва в най-новата страна-членка на ЕС?
„Отворих съобщението и веднага се запитах що за човек трябва да си, за да заплашваш със смърт друг човек. Но бързо се окопитих, направих скрийншот и подадох оплакване в полицията“, разказва известната хърватска журналистка.
Фалшиви некролози на журналисти и заканителни писания напоследък масово се разпространяват в интернет и чрез социалните медии. Кой има интерес от тази кампания за сплашване на свободното слово? (09.02.2015)
Подателят на заплахата, представящ се за живеещ в Белгия хърватин, искал да убие Мая Север, защото с репортажа си се застъпвала за едно мултикултурно общество. Журналистката била получавала подобни заплахи и преди и не се страхувала. „Ще съобщавам за всяка отделна заплаха, за да стане ясно на обществото на какъв натиск сме подложени журналистите, само защото си вършим работата. Призовавам всички колеги да правят същото. Трябва да предприемем нещо срещу тези заплахи“, казва тя.
Атаките стават все по-брутални
В Хърватия винаги е имало заплахи срещу журналисти. Пренесени в социалните мрежи атаките стават все по-видими. И по-брутални: по данни на Хърватския журналистически съюз, през 2017 година са били регистрирани 12 тежки заплахи за убийство и физическа разправа срещу хърватски журналисти.
Мишена на такива атаки е телевизионната водеща Наташа Божич. В свое предаване по телевизия „N1 Загреб“ тя попитала президентката на страната дали ще отнеме военния орден на осъдения от трибунала в Хага военнопрестъпник Слободан Праляк. Справедлив въпрос, който обаче породил вълна от нападки в социалните медии. „Почувствах се отвратена от изливащата се омраза. Но скоро ми стана ясно, че в случая не става въпрос само за обиди, а за открити заплахи. Една от тях призоваваше открито да бъда обезглавена“.
Човекът, отправил заплахата от личния си профил във Фейсбук, междувременно е бил задържан от полицията и ще бъде съден. Може да получи най-много 5 години затвор. Но много други предпочитат да действат анонимно и това им дава сигурност.
„Обикновено полицията залавя само онези, които не крият своята самоличност. Затова и до съда стига една незначителна част от тези случаи. Най-често делата приключват с условни присъди, което изпраща посланието, че е позволено журналистите да бъдат атакувани – вербално и физически“, казва председателят на журналистическия съюз Саша Лекович.
Надолу по скалата на медийната свобода
От организацията „Репортери без граници“ предупреждават, че положението на журналистите в Хърватия се влошава. В актуалната ранглиста за свободата на медиите страната е паднала с 11 места назад в сравнение с миналата година и вече заема 74-то място – по-назад дори от съседите си, като Сърбия, например, които не са членки на ЕС.
„Репортери без граници“ критикуват най-вече враждебната реторика към медиите на редица водещи политици и засилването на политическото влияние на националноконсервативното хърватско правителство върху обществено-правните канали. Същевременно правителството прекрати държавното финансиране на малките и независими медии.
Директната и прикрита политическа намеса има съвсем конкретни последици върху работата на журналистите, казва Мая Север. „Преди няколко месеца един депутат от управляващата партия написа във Фейсбук, че бил много доволен от това, че са спрели предаването ми, защото аз така и така съм мразела Хърватия и всичко хърватско. Подобни коментари само окуражават извършителите“, казва тя. В резултат на това в социалните мрежи се разпространява омраза, а цензурата и автоцензурата в медиите растат. Някои журналисти изпитват страх – опасяват се за здравето си и това на своите близки.
Държавата е в дълг
„Този страх обаче не тяхно лично поражение, а по-скоро е обвинителен акт за една страна-членка на ЕС. Държавата не си е свършила работата, тоест не защитава свободата на пресата и свободата на мненията. А това са предпоставки за демокрацията и гаранции за развитието на обществото“, казва Наташа Божич.
Тя и нейните колеги от държавно-правната телевизия HRT обаче не се предават – водят истинска битка срещу ежедневния натиск на главните редактори, на политиците и лобистите, които се опитват да оказват влияние върху журналистическата им работа.
„Социалните мрежи не са място, където някои хора могат безнаказано да вършат престъпления, да заплашват и да сеят омраза. И хората трябва да разберат това. Ако не предприемем нещо срещу това явление, скоро насилието може да се пренесе и на улицата“, казва Наташа Божич.