В последните няколко дни тайни и явни говорители на ГЕРБ, лица, правещи се на политолози и други съмнителни разбирачи на политическия процес до умопомрачение повтарят, че през последните девет месеца страната ни е имала слабо и неграмотно правителство, което не е успяло да свърши нищо. Разбира се, те удобно пропускат факта, че това беше правителството с най-много професори и най-много хора завършили престижни западни университети. То наистина изглеждаше по-европейски, за разлика от предишните такива. Въпреки това, по всичко изглежда, че това ще бъде основното предизборно говорене и главната опорка на партиите на статуквото, че правителството е било слабо, неграмотно и не се е справило със своите задачи.
Истината е, че за този съвсем кратък период в България се извършиха фундаментални промени, повечето от които за добро. Докато беше обстрелвано и клеветено от всички страни, през всички медии, както от от опозиция, така и от свои, докато се търсеше скандал под дърво и камък, правителството на акад. Денков успя да свърши повече за страната ни отколкото всички служебни правителства преди това. Дори ГЕРБ, управлявала страната ни 12 години, не е правила толкова много за толкова кратък период.
Ето и деветте запомнящи се успеха на кабинета „Денков“:
- Успех 1: Бюджетът на Асен Василев
Бюджетът, изготвен от финансовия министър Асен Василев и оплют в пленарна зала и по всички медии, като се започне от дежурния Делян Добрев и завършим със самия Бойко Борисов, се оказа изключително успешен. Той бе атакуван именно защото това е първият истински редовен бюджет, който коренно и философски се различава от бюджетите на Борисов, оприличавани на „постна пица“, и в които никога нямаше пари за хората. За първи път Асен Василев направи европейски бюджет, в който се видя ясно, че страната ни не е бедна, и когато не се краде има пари за всички – и за пенсионерите, и за работещите, и за младите хора, и за болните. Доказателство за успеха на бюджета е фактът, че днес вече никой не говори за него, включително и българските граждани, които са най-облагодетелствани.
- Успех 2: Увеличаване на пенсиите
Политиката, която поддържа Министерство на финансите е за трайно увеличаване на пенсиите. През 2023 година те бяха увеличени с 12%, а от 2024 година с още 11%. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст вече е 580,57 лева. Това се отрази на над 2 милиона души. За разлика от подаянията от 50 лева веднъж годишно, които бяха практика в правителствата на Борисов, възрастните хора вече ежемесечно поучават много по-големи пенсии.
- Успех 3: Увеличаване на минималната работна заплата
Размерът на минималната работна заплата от началото на 2024 година също беше увеличен с цели 20% и тя е в размер на 933 лева ( преди това тя беше 780 лв.). Това увеличение повиши доходите на над 500 000 лица, намали неравенството в разпределението на доходите и допринесе за намаляване на бедността сред работещите.
- Успех 4: 56 нови безплатни лекарства
56 основни лекарства за сърдечносъдови заболявания, сред които хипертония, аритмия и други често срещани, ще станат безплатни за пациентите от 2 април. Това засяга над 600 000 болни българи, за които нито едно правителство досега не намери ресурси и воля да осигури безплатно лечение. Правителствата досега под лобистки натиск да дават пари за болниците, а не за пациентите. Добрата новина е, че тази политика ще доведе до още повече безплатни лекарства и за други болести.
- Успех 5: Безплатно висше образование за всички
Таксите на 127 000 студенти държавна поръчка и докторанти ще бъдат поети от държавата. Отпадането на таксите ще улесни достъпа до висше образование на всички българи, независимо от техния социален статус и финансови възможност. Така повече млади хора биха избрали да се развиват в сферата на науката и да градят академична кариера у нас.
- Успех 6: Парите по Плана за възстановяване
Макар и с голямо закъснение и месеци протакане, парламентът прие законите, от които зависят милиарди евро за България по одобрения от Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Правителството направи промени по ПВУ вследствие на натиск от миньори и енергетици, които протестираха продължително с блокади на пътища. Сред приетите законопроекти, от които зависеха плащанията по ПВУ, са промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ). Самият ПВУ беше редактиран, ЕК го одобри отново в края на ноември миналата година и България вече получава плащания по него.
- Успех 7: Фактическо влизане на България в Шенген, макар и само по вода и въздух
След дълги години безплодно очакване, започнало от 2011 година при първото правителство на ГЕРБ, най-после България бе приета за пълноправен член на Шенген по въздух и вода и вече има право на глас при взимането на решения от държавите членки. Това е трудно извоювана, но заслужена победа за България, макар и временно ограничена по суша.
- Успех 8: Постлан път за еврозоната
България напълно покри необходимите критерии за еврозоната като остава единствено този за инфлацията, който също е почти изпълнен. Финансовият министър Асен Василев успя да намали дефицита в бюджета под 3%, което беше един от заложените критерии. Това показа политическа воля влизането в еврозоната да се случи наистина, а не само на думи, както сме свикнали през последните години или директни опити за саботаж като дефицитът от 6,5%, който предложи служебното правителство на президента Радев с цел да не покрием необходимите критерии. Ако се следва отъпканата вече от министър Василев пътека, още през 2025 година може да очакваме България да влезе в еврозоната.
- Успех 9: Началото на спешната помощ във въздуха
След години чакане първият хеликоптер от системата за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS – Helicopter Emergency Medical Service) пристигна в България. Той е първият от общо шест машини, които трябва да пристигнат в страната до 2026г. Припомняме, че закупуването на медицински хеликоптери у нас се отлагаше поне от 10 години. България нямаше нито един медицински хеликоптер и беше единствената държава в Европейския съюз, която не разполага с такъв. Така на практика спасителните акции по въздух в планините, труднодостъпните региони и в отдалечените населени места бяха абсолютно невъзможни.
Но няма как да пропуснем и двата му големи неуспеха. Ето кои са те:
- Неуспех 1: Половинчата и незавършена конституционна реформа
За съжаление под силен политически натиск конституционната реформа не можа да се проведе, според първоначалния ѝ замисъл. Планът на правителството беше, след промените на Конституцията да бъде приет спешно и Закона за съдебната власт (ЗСВ), който трябваше да раздели прокурорския от съдийския съдебен съвет и това да доведе до избор на нов главен прокурор и реформа в съдебната система. Точно този ключов Закона за съдебната власт бе саботиран по различни начини в парламента от мнозинство около ДПС и ГЕРБ, които очевидно нямат никакво желание да отстъпят позициите си в съдебната власт.
- Неуспех 2: КПКОНПИ
Правителството не успя да убеди парламента да избере и ново ръководство на КПКОНПИ и изобщо тя да заработи по нов и европейски начин. Причините са отново същите. Парламентарното мнозинство не пожела да приеме и тази реформа, вероятно предполагайки, че тя го заплашва по някакъв начин.
Точно както се случи с първото правителство на Кирил Петков и това на акад. Денков беше свалено (отново) от ГЕРБ, точно когато започваше да бъде истински ефективно и действително да работи. Предишните управляващи очевидно нямат интерес от успешно и работещо правителство, защото то и пасивно и активно разобличава тяхната собствена работа в предишните управления. Обаче остава философският въпрос дали трябваше правителството на акад. Денков да направи още компромиси по отношение на ГЕРБ и ДПС и да изкара още девет месеца на власт с цел влизане и в еврозоната, или трябваше да остане морално безкомпромисно и да се разпадне сглобката. Отговорът на този сложен въпрос ще получим на изборите, тогава избирателите ще ни кажат дали предпочитат Промяната или предпочитат да с върнем в предишното политическо десетилетие, доминирано от ГЕРБ и ДПС.
Остава утехата, че обществото започна да свиква с добрите промени, в полза на благоденствието на хората и вече който и да дойде на власт в бъдеще няма да може лесно да върне напълно старите практики.
