Конституционна и начало на съдебна реформа, редовно правителство, два неуспешни вота на недоверие, актуализация на бюджета, бюджет за 2023 г. и за 2024 г., както и много спорове, някои стигнали дори и до физически сблъсъци в пленарната зала, бяха част от парламентарния живот на 49-ото Народно събрание (НС) през годината.
През първата си сесия 49-ото Народно събрание излъчи редовно правителство с мандата на втората политическа сила – „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), започна съдебната и конституционната реформа, подкрепи членството на Украйна в НАТО, след възстановяване на мира на нейна територия, започна смяната на ръководителите на регулаторите с изтекъл мандат, прие бюджета за 2023 г., обобщава БТА
На 19 април Росен Желязков от ГЕРБ-СДС беше избран за ротационен председател на парламента. Със смяната на премиерите Народното събрание ще ръководи Никола Минчев от (ПП-ДБ).
След месеци управление на служебни кабинети и серия от предсрочни парламентарни избори и в резултат на дълги преговори, станал публичен запис от национален съвет на ПП, на 6 юни, новото редовно правителство „Денков-Габриел“ положи клетва пред Народното събрание. За него гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Това стана възможно, след като Мария Габриел, номинирана за министър-председател от коалицията, спечелила предсрочния парламентарен вот – ГЕРБ-СДС – върна неизпълнен първия проучвателен мандат на президента Румен Радев.
Съдебна реформа и Конституция
В края на май парламентът прие на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. НС гласува да се назначава прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор.
След гласуването на промените Иван Гешев беше освободен като главен прокурор.
В последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Те бяха приети окончателно на три четения на 19 декември.
Промените предвиждат:
- Възможност за депутати и министри да бъдат избирани хора с двойно гражданство
- Главният прокурор да е с мандат от 5 години, председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) със седемгодишен мандат, два съвета – Висш съдебен и Висш прокурорски, които ще имат общо събрание.
- Без промяна в датата на националния празник, който остана 3 март.
- Намалени правомощия на президента при съставяне на служебни правителства.
- За регулаторите бе записано: Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.
При второто четене на промените в основния закон в заседанието не участваха от „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Двете политически сили обявиха, че ще атакуват поправките пред Конституционния съд (КС), БСП анонсира, че вероятно ще се присъединят към жалбата. Държавният глава също заяви, че ще сезира КС.
КПКОНПИ беше разделена на две
Парламентът прие Закона за противодействие на корупцията, с който съществуващата дотогава Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) бе разделена на две. В тримесечен срок от влизането на закона в сила Народното събрание избира членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията. Съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Бюджет 2024 г.
Преди окончателното приемане на план-сметката на държавата от парламента за следващата година президентът Румен Радев обяви, че може да му наложи вето, което досега не се е случвало. „Досега президент не е налагал вето върху Закона за държавния бюджет, но ако парламентът не озапти министъра на финансите, не изключвам и такъв вариант“, заяви той на 27 ноември. Бюджетът беше окончателно гласуван в последния работен ден на НС, преди депутатите да излязат в коледна ваканция – 22 декември.
- Заложените приходи, помощи и дарения в държавния бюджет за 2024 г. са общо 43 406 519 700. От тях данъчните приходи се предвиждат да са общо 38 116 002 000 лв.,
- Предвидените разходи са в размер на 23 659 736 900, като текущите разходи са за 20 092 397 200 лв., в това число за персонал – 9 773 008 900 лева.
- Заложените капиталови трансфери са 15 880 000 лева
- Заложеният дефицит е 3 %.
- От 1 януари минималната работна заплата става 933 лв.
- В бюджета бяха гласувани 68 млн.лв. допълнително за култура.
- В него като цел залегна построяването на Национална многопрофилна детска болница.
- За пръв път бяха разписани в конкретика прогнозните размери на капиталовите разходи по инвестиционните програми за национални и общински проекти.
- С държавния бюджет бяха увеличени таксите за хазарт, като очакваните приходи, според разчетите на финансовото министерство, са 200 млн. лв.
След гласуването на план-сметката на държавата министърът на финансите Асен Василев посочи, че бюджетът е реалистичен, но няма да е лесен за изпълнение. Той подчерта, че за първи път в него абсолютно всички капиталови разходи, разход по разход, са описани – както националните, така и общинските. А консолидираната фискална програма е фокусирана върху доходите с много сериозни капиталови инвестиции, които да позволят един доста добър икономически растеж догодина, заяви министърът и допълни, че програмата е разчетена при дефицит от 3 % , което ни позволява да влезем в еврозоната.
Преди това бяха приети парите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. Здравната вноска и през 2024 г. остава 8 %.
С бюджета на Държавното обществено осигуряване от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., трябва да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева.
Мнозинството преодоля два вота на недоверие към кабинета „Денков“
Първият вот на недоверие към правителството на Николай Денков бе на тема „енергетика“ и бе внесен от „БСП за България“, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и независимия народен представител Радостин Василев. След като вотът бе отхвърлен, трите парламентарни групи внесоха нов – този път заради провала в сферата на националната сигурност и отбраната. Стигна се до безпрецедентна ситуация гласуването по вота да бъде отложено заради липсата на кворум. В крайна сметка и той беше преодолян.
Украйна
В деня на визитата на президента на Украйна у нас Володимир Зеленски депутатите гласуваха декларация в подкрепа членството на Киев в НАТО, след възстановяването на мира там, осъдиха руската агресия и призоваха да спре „ядреният шантаж“ на Москва. Зеленски не направи обръщение от трибуната на Народното събрание, но се срещна с председателя му Росен Желязков и представители на политическите сили в НС без „БСП за България“ и „Възраждане“.
