На тази дата през 1984 година алпинистът Христо Проданов изкачва най-високия в света връх – Еверест (8848 м).
Това го прави първият български алпинист, покорил най-високия връх в света – хималайския връх Еверест по един от най-трудните маршрути – Западния гребен, наричан „Жестокия път“.
Христо Проданов е първият алпинист в света, изкачил върха през април, когато метеорологичните условия са крайно неблагоприятни, четвърти в света – достигнал сам до вр. Еверест, и тринадесети – покорил го без кислороден апарат, показва справка на БТА.
Проданов изкачва върха от базовия лагер за 33 дни, което е рекорд за този маршрут.
На слизане от върха се налага да пренощува на открито, без спален чувал и палатка, тъй като става тъмно и слизането е невъзможно.
Загива на 22 април 1984 г. на слизане от върха.
„Аз не съм самоуверен. В същото време твърдо вярвам, че ще направя всичко възможно да се стъпи на Еверест. Но най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно. Да завърши успешно, не само с кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех. Всичко останало е пепел“, казва Проданов преди да се качи на върха, показват архивните кадри от експедицията.
Ти си българин. Всичко е ОК. Към тебе тичат хора. Хора тичат към тебе. Моля те, не за-спи-вай!“, това са емблематичните слова, отправени към Проданов в последните му часове от Георги Имов, технически ръководител на експедицията.
Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител, пише в книгата „По пътя към върха. Историята на Христо Проданов“ авторът Димитър Димитров.
В текста четем още:
8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследствие са отрязани. Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо, пише в книгата, извадка от която е публикувана на сайта на „Българска история“.
Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.
„На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”.
Това казва Людмил за съдбата на Христо, който остава в световната история като първия алпинист, стигнал до Еверест в тежките условия на месец април.
Никой преди него не е преодолявал без кислород най-трудния западен склон, известен още като Жестокия път.
За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други – подвиг, гордост, величие за целия ни народ. Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов и българската експедиция „Еверест – 1984“.
Христо Проданов стъпва на върха твърде късно – в 18:10 ч. и престоява там прекалено дълго – цели 33 минути. На слизане нощта го застига, а силите му привършват, след като посреща трето денонощие без кислородна маска при височина над 8000 метра.
Фатално за него е, че за разлика от последвалите атаки към върха на свръзките между Иван Вълчев – Методи Савов и Николай Петков – Кирил Досков, Христо Проданов остава (а според някои избира да бъде) сам по пътя си нагоре.
