През 1984 година алпинистът Христо Проданов успява да изкачи най-високия връх в света – Еверест (8848 м).
Той става първият българин, който постига този подвиг по трудния маршрут на Западния гребен, наречен „Жестокия път“.
Проданов става първи в света, изкачил върха през април при много неблагоприятни метеорологични условия, четвърти в света – достигнал върха сам, и тринадесети – изкачил го без кислород. Това показва справка на БТА.
Той изкачва върха за 33 дни от базовия лагер, което е рекорд за този маршрут.
Спускайки се, Проданов е принуден да пренощува на открито без спален чувал и палатка, защото слизането е невъзможно през тъмнината.
На 22 април 1984 г. загива по време на спускането от върха.
Преди като се качи на върха, Проданов казва: „Аз не съм самоуверен. Въпреки това вярвам, че ще направя всичко, за да стъпя на Еверест. Но най-голямото ми желание е цялата експедиция да завърши успешно. Да се върнем всички живи и здрави в България. Това би било най-големият ми успех. Всичко останало е пепел.“
Ти си българин. Всичко е ОК. Хора идват към теб. Моля те, не заспивай!“, тези думи бяха отправени към Проданов в последните му часове от Георги Имов, техническият ръководител на експедицията.
Книгата „По пътя към върха. Историята на Христо Проданов“ от Димитър Димитров разкрива, че спасение беше носено на Проданов с небиваща настойчивост.
В текста се описва още:
На 8500 метра надморска височина при минус 40 градуса, Проданов се лишава от четири замръзнали пръста, които по-късно биват отрязани. Това е цената за една безсънна нощ, посветена на личната мечта, и за жертва за спасяването на приятел. Това показва извадка от книгата на сайта на „Българска история“.
Подвигът на Людмил Янков, наречен Людмата, включва денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под връх Еверест, където той достига най-близо до Проданов, който е близо до смъртта. Той само намира раницата и стъпките на Проданов в снега.
„На Еверест няма смърт, има само сближаване с мечтата“.
Това е изказването на Людмил за съдбата на Христо, който остава в историята като първият алпинист, стигнал до върха на Еверест през април.
Никой преди него не е успял да преодолее най-тежкия западен склон на върха без кислород, познат още като Жестокия път.
За някои неговият поход е безумие, за други – подвиг, гордост и величие за целия народ. През годините много е писано и казано за Христо Проданов и българската експедиция „Еверест – 1984“.
Проданов достига върха вече твърде късно – в 18:10 часа и престоява там твърде дълго – цели 33 минути. При спускането нощта го изненадва и силите му се изчерпват, след като прекарва третата нощ без кислородна маска на височина над 8000 метра.
Смъртта на Проданов настъпва, защото, за разлика от другите алпинисти като Иван Вълчев – Методи Савов и Николай Петков – Кирил Досков, Проданов решава да се изправи сам по пътя към върха.
