Начало Водещи 2017-а – годината, в която рухна халифатът

2017-а – годината, в която рухна халифатът

1174
Ислямска държава

2017-а ще бъде запомнена като годината, в която беше сложен край на свързания с ужасно насилие експеримент за основаване на държа от групировката „Ислямска държава“ (ИД), но Ирак и Сирия сега са оставени да се взират в разрушените си градове и тежките предизвикателства.

По-рано тази година джихадистката групировка загуби двата си основни центъра – Мосул в Ирак и Ракка в Сирия, и сега се придържа само към остатъците от „халифата“, който преди три години обхващаше територия, колкото тази на Великобритания.

Измислената държава през цялата година се свиваше под градушката на въздушни удари, провеждани от Ирак със водените от САЩ съюзници и Сирия със своя основен поддръжник Русия, което проправи пътя за неумолим процес на възстановяване на контрола върху териториите.

Този месец иракският премиер Хайдер Абади обяви, че за пръв път от четири години ИД не контролира значителна територия в Ирак.

В съседна Сирия има още работа за вършене, но ИД има контролира само разпръснати и изолирани места.

В Ирак Западът застана зад Абади, който не се поддаде на шансовете да запази мястото си и да спечели вътрешно доверие, докато той управляваше страната през тригодишната война срещу ИД.

Струващият много военен обрат беше също шанс за възстановяването на армия, чийто колапс в Мосул изигра голяма роля в светкавичното разпростиране на халифата на ИД през 2014 г.

От тогава коалицията, ръководена от САЩ, е обучила 125 000 души от силите за сигурност, а елитните единици за борба с тероризма в страната, които са начело на борбата срещу ИД, са може би най-боеспособната сила в света.

Изпепелени градове

„С Даеш (ИД на арабски – бел. ред.) е свършено от военна гледна точка, но не и като терористична организация … трябва да останем постоянно под тревога“, каза Ахмед ал-Асади, говорител на паравоенната организация „Хашед ал-Шааби“, която имаше важна роля във войната.

Статутът на „Хашед ал-Шааби“, която е доминиран от шиитските милиции, чиято лоялност е повече към Техеран, отколкото към Багдад, ще бъде едно от най-големите предизвикателства пред Ирак през следващите месеци.

Страната ще трябва също така да вдъхне отново живот в сунитските градове, които бяха в голяма степен разрушени, включително вторият по големина град Мосул, Байджи, Рамади, Синджар и Фалуджа.

Неспособността това да се направи бързо, смятат наблюдателите, ще даде шанс на остатъците от ИД – или следващото им въплъщение – да излязат от пустинните каньони, където те се крият, и отново да процъфтят благодарение на подновените сектантски несъгласия.

Сирийските градове като Алепо, Рака, Хомс и други също се нуждаят от мащабна реконструкция.

Президентът Башар Асад е много по-малко приятен за международната общност, отколкото Абади, който се радва на добри отношения със Запада, както и с Иран и други съседи.

През 2017 г. усещането за мир се върна в части на Дамаск и в някои райони на други места в страната, където битката приключи преди две или три години.

Но докато окончателното военно поражение на ИД в Сирия не подлежи на съмнение, войната все още не е приключила и мащабни военни операции срещу антиправителствените сили все още са в ход.

Няколко т.нар. „зони за деескалация“ в страната доведоха до смесени резултати и последвалите кръгове от международни преговори за прекратяване на конфликта, който е отнел живота на около 350 000 души за около седем години, все още не са постигнали резултати.

Хуманитарна криза

Кюрдите, настояващи за по-голяма автономия и са подкрепяни от САЩ, сега контролират голяма част от територията на страната, в едно нерешено положение с Дамаск, за което мнозина се опасяват, че може да предизвика подновяване на сблъсъците. Всъщност в понеделник Асад спомена кюрдските бойци, които са се сражавали срещу ИД като „предатели“.

„Големият проблем може да е, ако се появи нов вакуум за сигурност, например ако режимът и Сирийските демократични сили (доминирани от кюрдите) тръгнат на война един срещу друг“, каза анализаторът по сирийските въпроси Аймен ал-Тамими.

След края на деветмесечната операция за възобновяване контрола върху Мосул – най-голямата градска битка след Втората световна война – и нападението за превземането на Ракка, което приключи през октомври, мащабът на бойните действия се сви.

2018 г. може дори да е годината, през която смъртоносният конфликт в Сирия може да бъде обявен за приключил, но хуманитарната криза в Ирак и Сирия все още трови страните, предизвиквайки оглушителни призиви за помощ.

Около три милиона иракчани са разселени, докато половината от 22-те милиона жители на Сирия са били принудени да напуснат домовете си заради конфликта.

Все по-голям брой сирийци се връщат вкъщи, но „докато някои области са станали по-безопасни през тази година, битки избухнаха на други места, причинявайки огромни вълни на изселване“, каза Инги Седки, говорител на МКЧК за Сирия, добавяйки, че един милион души са били разселени само тази година.

В Ирак 11 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ и колосалните нужди от реконструкция не са единствените предизвикателства.

„Хиляди са задържаните след тези кръгове на конфликта“, заяви Патрик Хамилтън, заместник-регионален директор на МКЧК в Близкия и Средния изток.

„Как те са третирани и как се осъществява правосъдието ще окажат критично влияние върху създаването на устойчив мир или за зачеването на следващия кръг от насилие“, каза той. /БГНЕС

––––-

Жан Марк Мужон, АФП