Всеки народ си има своите светли дати. За нас българите една от тях 13 март 1913 г. Преди 108 години на този ден българският войник извършва нещо, което трудно може да бъде описано с думи. То е свръхчовешко и остава символ на храбростта и любовта към Отечеството. На 13 март 1913 година, по време на Балканската война, българите извършват един от най-великите военни подвизи в новата ни история. Под командването на генерал-майор Георги Вазов непристъпната турска крепост Одрин е превзета.
Събитията, които предшестват битката при Одрин
През 1912 година България започва дългоочакваната война за своето обединение. Идеалът на Царството е политическото единство на всички българи останали извън родината след Освобождението през 1878 година. Под бойни песни и общонароден ентусиазъм, родните войски се отправят на освободителна мисия срещу силите на Османската империя.
Още в самото начало на войната българите постигат впечатляващи победи. Царските войски се изправят срещу ядрото на турските сили и ги обръщат в бягство. Междувременно Втора армия заема позиции около непревземаемото укрепление Одрин и го поставя под обсада, докато другите части продължават настъплението. След редица успешни сражения българските войски се озовават на 30 километра от вражеската столица – Цариград (някогашен Константинопол). Единственият бастион на турската власт в Източна Тракия остава Одрин.
Овладяването на града не е лесна задача. В навечерието на войната османците извършват модернизация на крепостта. Отбраната ѝ се ръководи от един от най-способните турски военачалници – Шукри паша. На негово разположение е гарнизон от близо 60 000 войници, около 500 оръдия и 40 картечници.
Превземането на крепостта е възложено на смелите бойци от Втора българска армия. През октомври и ноември 1912 година са превзети ключовите противникови позиции, с което се затяга обръчът около обсадения град.
Междувременно армиите на цар Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно.
Одринската епопея
В така създалата се ситуация Високата порта склонява да подпише примирие, като се съгласява блокадата на Одрин да остане. През януари 1913 година обаче в Османската империя е извършен младотурски преврат и новите власти в Цариград не проявяват реални намерения за мир, а това означава, че войната ще продължи.
Българската армия от своя страна се активизира и на 21 януари в изключително тежки условия, бойните действия се възобновяват, а крепостта е подложена на артилерийски обстрел.
Поради липса на коне оръдията на царската армия са теглени от волски впрягове, които за кратко време изминават огромното разстояние до Одрин. Междувременно част от войниците стават жертви на студа.
Въпреки това, устремът на българските войници не изчезва. Така в началото на март българите струпват близо 160 000 войници, 424 оръдия и 96 картечници около града. В тяхна помощ се присъединяват близо 47 000 сръбски бойци.
Българската авиация в лицето на Първо аеропланно отделение също се включва във военните действия и подпомага сухопътните войски.
Най-големият по дължина фронт е ръководен от самият ген. Георги Вазов. Точно той дава началото на щурма на крепостта.
Отбранителните сили в Одрин са подложени на 10-часов артилерийски обстрел, след което 56 пехотен полк се хвърля в атака. Към него се присъединяват 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове.
До сутринта на 12 март предната позиция е превзета. Турците успяват да отблъснат следващата връхлитаща вълна и българите са принудени да извършат прегрупиране.
Край Одрин за пръв път в историята на света е използвана военната тактика „огневи вал“. Това означава, че артилерията покрива настъплението на пехотата като я следва отблизо. В последствие подобни действия се прилагат по време на Първата световна война и влизат в много от учебниците по военно дело.
През нощта на 13 март Айджиолу е превзет от 10 Родопски полк, а рано сутринта на същия ден пада и Айвазбаба.
На сутринта на 13 март главната отбраняваща част е разбита и българите започват да нахлуват в града. Последната турска съпротива е сломена.
Превземането на Одрин практически слага край на Балканската война.
Битката при Одрин показва на света постиженията на българската артилерия и авиация
Най-важна роля за победата се пада на българската артилерия. Независимо, че в началото на третата българска държава тя взаимства много идеи от руската и западноевропейската артилерия, все пак съумява в един сравнително кратък период от Сръбско-българската до началото на Балканската война да създаде и развие собствена школа.
За първи път в България бойните артилерийски стрелби се обвързват с тактиката на артилерията. За първи път в България тези стрелби се извършват не на полигонни начала, както другаде по света, а на бойни начала, а именно на непозната местност. Този процес започва в българската артилерия през 1897 г., а в артилериите на другите страни се въвежда едва през 1905 г. последователно във Франция и Испания.
Може би най-много са достиженията на нашата артилерия в областта на бойното използване. Почти всички те са приложени за първи път при Одрин.
За първи път се създават полкови и дивизионни артилерийски групи, намерили широко приложение през Първата и Втората световна война.
За първи път се осъществява централизирано управление на артилерията в подобен мащаб.
За първи път при Одрин се прави опит и се коригира артилерийската стрелба от самолет, наред с коригирането от балони.
А българските артилеристи постигат голяма плътност на обстрела. Освен това, с т.нар. огневи вал – пълзящ напред артилерийски огън, те създават защитна завеса за пехотата, която върви близо до линията на обстрела.
Именно над Одрин на 16 октомври 1912 г. е извършен първият в Европа боен полет с цел разузнаване. Според спомените на летците и първата бомбардировка на гара Караагач. При обсадата започва радиозаглушаване и прехващане на съобщенията на радиостанциите на Одринския гарнизон и Истанбул. На практика това е началото на радиоелектронната борба.
Одрин е тържество на българското военно изкуство. Победата е безспорен триумф на българския военен гений. Тя ще остане една от най-бляскавите страници в нашата военна история.