В края на Свиленград, на кръстопът между Европа и Азия, се намира уникална средновековна византийска крепост, която и до днес разкрива историите на своите обитатели.
Крепостта „Неутзикон“ или по-известна като Мезешката крепост е изградена на възвишение към запад от село Мезек.
Изграждането на крепостта до село Мезек
е предполагаемо през края на XI век и началото на XII век, по време на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118).
Крепостта има формата на неправилен четириъгълник с размери около 60 на 100 метра. Тя е най-добре запазеното укрепление в Родопите и едно от най-добре запазените в цяла България.
За византийската крепост знаем много малко.
Крепостта е изградена за гранична защита. Основната й цел е била да пази териториите между реките Арда и Марица. В нея има 9 кули с височина до 10 метра.
До края на 14-ти век тя е служила като византийска крепост, след което районът пада под турско робство, след създаването на Османската империя.
Мезешката крепост разполага с девет отбранителни кули
с заоблена форма и височина над 10 метра, като един от кулите е бил използван за затвор. Стените са изградени от дялан камък, споен с бял хоросан и отвън имат три декоративни червени тухли.
На най-уязвимата южна страна те са 5 на брой, на западната 2, а на добре защитените северна и източна има по една кула. Най-интересната е кулата в югозападния край – най-добре запазената, с три разделени с гредоред етажи, като горните два имат бойници.
Първите изследвания в района са направени през 30-те години на ХХ век, като по време на археологическите разкопки се откриват голям брой фрагменти от керамични съдове, каменни мелници и други предмети на битовете, накити и др.
През 1937 и 1983 година при южната и северната стена се откриват две зърнохранилища с овъглено жито.
Към началото на 20-ти век част от крепостта е разрушена, когато от стените й се вземат камъни за построяване на турските казарми в Свиленград.
Крепостта е разположена на стратегическо място, което все още впечатлява изследователите, като се намира точно на 150 километра от Пловдив, Бялото и Черното море, и на 300 километра от София и Истанбул.
Едно от атрактивните места в крепостта е бункерът от Втората световна война, който е видим и е построен с цел да заблуди противника.
Истинският бункер се намира в близост до него и е замаскиран с камъни от крепостта, като изглежда като още една кула. Този дълго е бил считан от археолозите за 10-та кула на крепостта.
