Словения е малка страна, която, както разбрахме от посещението на президента Радев – се намира в „противоположния край на Балканския полуостров“. Това ми напомня любима фраза от туристически пътеводител – „Пърт е един от най-отдалечените градове на света“.
Но да не се отплесвам.
Освен че е малка, Словения за българите е и предимно транзитна. На път за Италия и Австрия.
Минавал съм няколко пъти. На теория има седмична винетка по 15 евро за около 60 километра. На практика не се продава и трябва да се плати месечна за 30 евро. Ако си за повече време в (Западна) Европа, има сметка, ако не – плащаш двойно.
Измислили са го.
Държавата е китна и по мое мнение – по-хубава дори от съседна Австрия, за Италия и дума да не става. Всичко е поддържано, окосени са дори алпийските ливади, пътят –като слънце, а във всяка махала се издига католическа – бяла – църква с камбанария.
Усетих се един път, че ако искам да обясня как искам да изглежда България, мога да посоча – като Словения. Даже го изговорих на глас, карайки по тези 60 суперскъпи километра. Искам да заведа българските политици и просто да им покажа.
Сега президентът Радев отиде в тази държава и се видя с колегата си Борут Пахор. Пахор е роден през 1963 година в Постойна и е най-младият член на ЦК на Югославската компартия. После се социалдемократизира, загърбва комунизма, министър-председател 2008 – 2010 и президент от 2012 досега.
Постойна е единственият град, освен столицата Любляна, в който съм прекарал повече от няколко часа. В Постойна преспахме в евтина квартира, почти хостел, но все пак самостоятелна; нямаше хладилник, но човекът, който донесе ключовете, донесе електрическа хладилна чанта и я включи.
Но е по-скоро отклонение.
Тръгнах да пиша всичко това заради посещението на президента Радев. И той е роден през 1963. Не е стигнал до върховете на комунистическата партия. Тогава.
Но сега…
Дано е видял нещо там, в Словения.
Дано е разбрал защо Словения е там, а ние сме тук.
В противоположните краища.
Защо не е като Борут Пахор.
И дали иска да бъде.
Но не вярвам.
Българските комунисти не са като словенските.
Те са като никои на света.