За неравенството между служителите в САЩ слушаме постоянно, някои казват, че е по-голямото дори от времето на Робер Барон от 19 век.
Всъщност това не е напълно вярно, тъй като хората измерват неравенството в доходите, а не в потреблението.
Като вземем предвид данъците, а след това и стойността на предоставените от правителството услуги (безплатното образование, например), реалното неравенство е много по-малко от това, свързано с доходите.
САЩ не прилича на Великобритания, но двете икономики са доста близки. Но и там има различия между работещите. Неравнопоставеността по отношение на потреблението може да се определи като 4:1 във Великобритания, което е нищо в сравнение с пропастта преди повече от век.
Можем да говорим много за това, но по-добре е да видим една история за огромните сумите, които някои стажанти изкарват през лятото.
Заплатите на CEO-та (главният изпълнителен директор – бел. ред.) са се увеличили значително, а минималната заплата – не особено. Това обаче не е основният проблем за по-голямото неравенство в доходите. Проблемът е, че много фирми плащат на служители си огромни заплати, а други – не чак толкова. Това означава, че неравенство има и между работодателите, не само сред служителите. Ето защо нещата изглеждат така:
По данни на сайта за търсене и предлагане на работа „Гласдор” (Glassdoor) има 25-те фирми, които плащат най-много на стажантите си – повече от 4 500 долара на месец. Ако умножим това по 12 месеца, ще получим сума, по-голяма с 54 000 долара от средната американска годишна заплата.
Числата наистина са впечатляващи. Един стажант във „Фейсбук”, например, ще изкара 96 000 долара за година – само за сравнение в „Американската банка” изкарват 55 000 долара за 12 месеца.
„Майкрософт” не изостават – средната месечна заплата е 7 100 долара, след това е „Ексон Мобайл” – 6 450 долара и „Амазон” – 6 400 долара.
Пак повтарям – това са най-скъпоплатени компании в САЩ. Стажантските програми във „Фейсбук”, „Гугъл” и други фирми от Силиконовата долина са пословични със своя стремеж за конкуренция. Разбира се, подобни стажове са идеална проба за бъдещи назначения на по-късен етап.
Наемните разходи са огромни, а голяма част от приходите на компанията отиват за компенсация на служителите. Така, че като плащат на някого, за да установят как работи, само за няколко месеца, може би за едно лято, работодателите действително пестят пари. Това е основното обяснение на високото стажантско заплащане. Адвокатските компании и банките действат на този принцип от десетилетия.
Не забравяйте обаче, че това са най-високоплатените фирми.
Неравенството в доходите в САЩ се е увеличило значително през последните три десетилетия, тенденцията обаче се дължи главно на разликата в заплатите в различните предприятия.
С други думи, пропастта между доходите не се е увеличила, защото шефовете във фирмата взимат много. Тя се получава, защото някои работодатели плащат по-добре, отколкото останалите.
Истинското неравенство на доходите се дължи на „разликата във фирмите”: в една икономика, която работи на принципа „победителят взима всичко” или поне „победителят взима повече”, високообразованите и квалифицирани кадри взимат значително по-високи заплати. Тази кооперативна сагрегация се дължи на ускорения аутсорсинг и автоматизирането на разходите, както и на увеличените инвестиции в технологиите.
Не случайно „Гугъл” (Google) предизвика много спорове – нейните служители печелят значително по-добре, отколкото на други места.
Тук не говорим само за приходите на онези хора на ръководните места.
По данни на икономисти от университетите в Станфорд и Минесота, както и от Социалното министерство, около 2/3 от неравенството в доходите в САЩ, в периода 1981 – 2013г., може да се обясни със средната заплата в най-добре платените компании.
Разликите между самите юридически лица също са фактори, допринесли за увеличаването на общото неравенство в държави като Германия, Швеция и Великобритания, отбелязват изследователите.
Сигурно се чудите на какво се дължи всичко това? Аз ще кажа – на глобализацията. Едва 10% или малко повече, от най-продуктивните организации се опитват да изнасят в чужбина.
Принципът – посредственото лесно се намира, а отличното – по-трудно, важи с пълна сила. Глобализацията е процес, при който всички компании се ориентират към чуждия пазар и именно тези 10% от най-добрите фирми го доказват.
По този начин сме се сдобили с икономика, част сме от световна икономика.
Десет процента от най-добрите фирми във всяка богата нация работят за външни пазари.
Това вероятно не е най-добрият отговор, но все пак е нещо, за което всички се досещаме – големите стажантски заплати са страничен ефект от глобализацията.
