С третата година от войната на Русия в Украйна, Китай се стреми да балансира стратегическата двусмисленост, като не осъжда войната, но също не предоставя открита военна подкрепа. Въпреки това позицията му е изправена пред предизвикателства поради растящите разходи и последиците за световните интереси на Китай.
Китай изглежда като един от основните печеливши от конфликта в Украйна. Той успя да договори изгодни цени за руска енергия и да осигури на Кремъл икономическа помощ преди западните санкции. С намаляването на запасите на оръжие на САЩ и НАТО, има мнения, че продължаващата война може да донесе стратегическо предимство на китайската армия, но преследването на военни амбиции може да се сблъска с обновяването на европейските воени сили за защита на Украйна.
Изглежда, че продължаването на войната в Европа не е в най-добрия интерес на Пекин.
Съществуват сигнали, че Китай започва да променя своето становище към Русия. Усилията на китайския дипломат Ли Хуей за преговори с Украйна пораждат въпроси дали Китай иска продължаването на войната, което не е в интерес на Китай.
Очакванията на Китай за бърза руска победа, вдъхновени от срещите между Путин и Си преди военните действия, показват предварително договорена агресия. Наличието на срещи преди нахлуването в Украйна през 2022 г. и преди окупацията на Крим през 2014 г. подсказват, че Китай очаква засилване на китайско-руските отношения. Въпросът е какви резултати Китай очакваше и какви действително получи от тези действия, които не съответстваха на неговите очаквания и обещания от страна на Путин.
Независимо от това, войната разкри Русия като недостатъчно силна държава, която не успява да преодолее украинския съпротив и защитата на Запада. Това принуди Китай да се сблъска с реалността.
Погрешното изчисление кара Пекин да се справи с нови предизвикателства.
Вместо да покаже, как суперсила подчинява по-малка държава, войната разкри рисковете и грешките в изчисленията.
Икономическите фактори добавят натиск върху Китай. Въпреки ползите от руската енергия, глобалните търговски интереси на Китай са нарушени от санкциите, смущенията във веригата на доставки, заплахите по морските пътища и нестабилността на ключови пазари. Атаките на Украйна срещу руската инфраструктура и заплахите с ядрени оръжия още повече увеличават рисковете.
Освен това, вторичните санкции срещу китайски фирми, обвинени в нарушаване на руските санкции, вероятно ще се увеличат, докато транзитът през европейски портове и летища може да бъде забавен. Тази стратегия на „дългата ръка“ от Запада предвещава още по-тежко отношение, ако Пекин реши да действа открито срещу Тайван.
Последните сигнали показват, че Китай преразглежда политиката си.
Първото разговор на Си с украинския президент Зеленски през април 2023 г. показва обрат, тъй като Украйна остана жива, въпреки очакванията за нейното унищожение от Москва. Първенството на Китай като главният купувач на украинско зърно, дори след забраната, подчертава прагматичните търговски интереси.
Тези реалности започват да променят реториката и действията на Китай. Дипломацията на Ли Хуей засилва призивите на Китай за мирни преговори, тъй като войната не върви по плановете и не води до полза за Китай.
Последното споразумение на Русия за зърно на стойност 25 милиарда долара с Китай може да сигнализира за разочарование от страна на Москва, а не за близки отношения. Това може да бъде опит на Русия да ограничи износа на зърно от Украйна към Китай, което поставя под въпрос търговията между Киев и Москва. Този ход може да подчертае желанието на Русия да привлече Китай като по-близък съюзник. Въпреки че Русия може да се опита да направи Москва зависима от Китай, това носи рискове от вторични санкции и загуба на международен авторитет. Като алтернатива, Китай може да избере дипломацията като път за премахването си от войната, която може да нанесе повече вреди, отколкото да е полезна за неговите интереси.
Разбира се, тези опции не са изключително разделени. И докато е внимателен при избора си, Китай може да работи и за по-близки отношения с Москва. Въпреки историческите връзки и идеологическата опозиция към Запада, Китай все още ще трябва да вземе ключови решения в бъдеще.
Но със заплахите от нарастващите икономически и стратегически разходи, Китай е изправен пред избор: либо да подкрепи Русия, либо да се включи сериозно в мирни преговори за край на конфликта.
Продължаващата война представлява нови рискове за Китай, със санкции, нарушения на икономиката и изтощаване на ресурси от Русия. Все повече се явява ясно, че продължаването на войната няма да бъде полезно за Китай, нито за неговия бъдещ партньор. В крайна сметка, Китай трябва да реши как да действа в ситуацията, която поставя пред него тези нови предизвикателства.
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
