Броени дни остават до най-голямото киносъбитие на годината – фестивала в Кан. 71- то му издание ще събере на Лазурния бряг от 8-ми до 19-ти май цвета на киното и любимите герои на папараците. Селекционерите са изгледали огромен брой заглавия – 1906, като 18 от тях влизат в конкурса и ще се борят за „Златната палма”, а 15 в не по-малко престижната програма „Особен поглед”. В нея България е имала запомнящо се присъствие – веднъж с филма на Камен Калев „Източни пиеси“, а миналата година с „Посоки” на Стефан Командарев. Председател на конкурсното жури е Кейт Бланшет – единствената австралийка с два „Оскар“ – а , три награди „Златен глобус“ и три награди БАФТА.
Месеци преди началото, голямото събитие влезе в новинарския поток с няколко ограничителни нововъведения . Първото от тях е забраната на селфита на червения килим. Според организаторите самоснимачките пораждат огромна суматоха, която граничи с непочтително отношение към събитието, забавят придвижването на кортежите със звезди и често водят до падане по стълбите и други нелепи злополуки. Директорът на фестивала Тиери Фремо дори нарече селфитата „смешна и гротескна“ практика. „В Кан идваш да гледаш, а не да се гледаш“ – с тази игра на думи той защити решението си.
Вълнението около забраната на селфита още не беше отшумяло, когато гръмна друг скандал – Netflix изтегля всичките си заглавия и няма да участва на форума. Всъщност този сканадал премина през няколко етапа. Първо филмите на най-голямата стийминг платформа бяха изхвърлени от конкурсната програма и включени само в съпътстващата. Причината – киносалоните във Франция отказват да разпространяват заглавията, тъй като те се излъчват едновременно с това онлайн, а задължитeлно условие за всички участващи в състезанието е първия показ да бъде в кината, и едва след това – на DVD, онлайн или по телевизиите. След което от Netflix обявиха, че щом няма да са в състезанието изобщо няма да са в Кан. В интервю за „Варайъти“ Тед Сарандос, който отговаря за медийното съдържание на Netflix, заявава: “Ако приемем техните правила, рискуваме продукциите ни и създателите им да бъдат третирани неуважително на фестивала. Те зададоха този тон на конфронтация. За нас няма да е добре да бъдем там“.
Конфликтът тлее още от миналата година. В основата му е фактът, че Netflix не е типичен кинопродуцент и работи по съвсем друг модел на производство и разпространение от традиционния. Според френските закони / а и не само/ филмите могат да бъдат излъчвани от платформи за домашно развлечение най-малко 3 години след излизането им по кината. Само че Netflix нахлу в развлекателния бизнес с точно обратния модел, който обрича киносалоните на гибел. Кой ще ходи на кино, като може по същото време да гледа блокбастерите на домашния си телевизор, компютър или телефон? С удобството да показва най-големите звезди и продукции преди всички останали Netflix стана един от най-мощните продуценти и безспорен фаворит на младата публика.
За да не загуби тази млада публика директорът на фестивала Тиери Фремо реши да направи реверанс към нея. И да даде на 1000 млади киномани правото на безплатен достъп до прожекциите на фестивала. Този ход беше облечен в привлекателна маркетингова опаковка, според която всеки на възраст от 18 до 28 години може да се възползва от свободния вход , като за целта трябва само да изпрати своята кандидатура, придружена със снимка и кратко мотивационо писмо, с което да докаже , че е „страстен любител на киното“. Промоцията, наречена „Три дни в Кан“ не поставя краен срок за кандидатите, нито каквито и да било ограничения /освен посочената възраст/– пропуските се раздават до изчерпването им , но както стана известно, само за едни ден са пристигнали 600 писма.
Що се отнася до програмата – акцентите от нея вече са ясни. Прави впечатление, че много любимци на фестивалната публика в Кан, така наречените режисьори-абонати, няма да дефилират тази година по „Кроазет“. Сред тях са Майк Лий, Тери Гилиъм, Оливие Асаяс, Паоло Сорентино, Жак Одриар, Нури Билге Джейлан и Ксавие Долан. Все още има шанс Ларс фон Триер да покаже своя нов филм, ако приключи с монтажа до 8 май.
От тежките класици тук ще е само Годар с творбата си „Книга с картини” – филмово есе в неговия типичен кинематографски стил. Статистиците пресметнаха, че Годар се завръща в Кан след повече от 5 десетилетия. Той представя тук своя шедьовър „Лудия Пиеро“ през 1965 г., и като жест към него ,кадър от филма е избран за акцент в официалния плакат на тазгодишния фестивал.
Младият египтянин А.Б. Шауки ще дефилира със своя първи филм “Yomeddine”, road movie, главният герой на който е прокажен, изпълняван от непрофесионален актьор. Според директора тази творба показва неизчерпаемите възможности на киното, което не познава граници.
Очакваните акценти от тазгодишния кинофестивал включват филма на двукратния носител на „Оскар“ Асгар Фархади „Всички знаят“, който ще открие бляскавия форум, световната премиера на „Соло: История от Междузвездни войни“, както и първото излъчване на 70-милиметрова лента на „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик, представена от Кристофър Нолан по повод 50-годишния юбилей на класиката.
Американското кино е представено само с 2 филма. Единият е на Спайк Лий, който не е идвал в Кан повече от 20 години. Той ще покаже „Blackkklansman” вдъхновен от съвременността, макар и с действие, развиващо се през 70-те, за ситуацията на черните афроамерикански общности и реалностите около „Ку Клукс Клан”. Другото американско заглавие „Под Сребърното езеро” на Дейвид Робърт Мичъл е визитка на авторското американско кино.
Италианското кино традиционно е на почит в Кан – с майстора Матео Гароне, който се представя с „Догман” и Аличе Рорвакер с „Лазаро е щастлив”. Френското кино ще бъде представено от Стефан Бризе с „На война” , Ева Юсон с втори филм „Слънчевите момичета” и Кристоф Оноре с „Да се харесаш, да обичаш и да бягаш бързо”. Павел Павликовски, режисьорът на „Ида” също достойно присъства в селекцията с новия си филм „Зимна война” произведен от „Амазон“.
Азиатското кино ще гостува чрез младият японец Риусуке Хамагучи с „Асако I&II”,, втори японец- прочутия Хироказу Коре-Еда с “Shoplifters”, китаеца Джия Жанг-Ке с „Прахта е с чисто бял цвят” и южнокорейския поет, писател и режисьор Лий Чанг-Донг с „Buh-Ning”.
Любопитен факт е, че в Кан ще бъдат показани 2 филма на режисьори- арестанти – иранецът Джафар Панахи и украинецът Кирил Серебрянников. Джафар Панахи за първи път ще бъде в състезанието с филма си „Три лица”. Фестивалът му е отправил официална покана да присъства и лично да представи филма си, заради което вече са предприети нужните дипломатически стъпки пред властите на най-високо ниво в Иран. Подобна донякъде е и ситуацията с Кирил Серебрянников, който ще представи черно-белия си филм „Лято“, разказващ за влиянието на рок-музиката по времето на Брежнев и как тя е спомогнала за разрушаването на режима. Кирил Серебрянников е един от най-известните съвременни руски режисьори , прочут с работата си на сцената и екрана. Директор е на Център „Гогол“ – прогресивен, експериментален театър, посещаван от либерални московчани. Театърът е известен със съвременни продукции, които интерпретират политически и сексуални теми – рядкост на сцените в Москва. Обвинен е в злоупотреба с държавни средства в размер на 68 млн. рубли (около 1,9 млн. лева), но мнозина творци смятат, че това е поредният случай на репресия към хора на изкуството, несъгласни с политиката в Русия, и ясно прозира ролята на Путин в скроеното обвинение.
Очаква се по време на фестивала постоянното население на града на френската Ривиера, което наброява 74 хил. души, да нарасне 3 пъти, а продадените билети да надхвърлят 35 000.
