„Горд съм да видя толкова много родолюбиви българи на Шипка в деня на националния ни празник“, каза президентът Румен Радев на 3 март в реч на връх Шипка.
А телевизията ни показваше „родолюбивите българи” да развяват руски знамена. Голямо родолюбие падаше!
Ако беше истински български политик, нашият президент в речта си щеше да каже на „знаменосците” да сгънат чуждите байраци – на националния празник на една държава трябва да се вее само държавният є флаг!
Ако беше истински български генерал, Радев щеше да напомни на руските „байрактари”, че Русия официално ни е обявила за вражеска страна и никак не е патриотично да є развяваме знамето.
Ако беше достоен политически мъж, Румен Радев щеше да вземе микрофона и да спре освиркванията, с които тълпата „родолюбиви българи” прекъсваше речта на председателя на Народното събрание Росен Желязков. Да им напомни, че не са на мач, а на национален празник.
Но президентът мълчаливо гледаше руските знамена и слушаше освиркванията към Желязков – това видимо му харесваше. На него ръкопляскат, по човека на „сглобката” дюдюкат и викат „Оставка!” Нищо, че Желязков е председател на парламента, а страната ни все още е парламентарна република.
Иначе в словото си Радев не пропусна да изтъкне:”Днес е ден за национално единение!”
Къде видя единението?
На Шипка ние, телевизионните зрители, видяхме разединение – имаше нормални българи, млади хора и родители с деца, които бяха отишли на върха наистина да почетат националния ни празник.
А имаше и такива, които търсеха провокация, развявайки руските флагове.
Радев се направи, че не забелязва разликата, и за пореден път се показа не като обединител, а като разделител на нацията.
М. Вешим