Славист съм от дете. По наследство, баща ми беше славист. Александър Шаламанов е идвал у нас, срещал съм се с Чавдар Цветков, говорил съм си надълго и широко с Георги Гугалов, когато държеше кафето на „Раковска“ 134, с други слависти, но не съм ходил много редовно на мачове. Тогава нямахме кола и не живеехме в София.
Чичо ми пък беше левскар и имаше кола, та ме водеше редовно на мачове с надеждата, че ще посинея. Но си останах славист.
Не бях ходил на мач повече от десетина година, а специално на „Славия“ не помня откога. Аз вече и по телевизията рядко гледам мачове, изглеждат ми нагласени.
Но оня ден се чух за нещо със Станил Йотов и той вика – как, бе, няма ли да ходиш на финала за Купата с „Левски“.
И решихме с Любо Тодоров, също славист, да идем. Купихме си билети и в сряда – на стадиона. То пък наш`те взеха Купата.
Какво видях.
В игрово отношение, въпреки че левскарите твърдят, че „Левски“ смачкал „Славия“, който е гледал мача обективно, е видял друго. Футболистите на „Славия“ играха изключително грамотно тактически, печелеха повечето първи топки (особено във въздуха) и почти не допускаха грешки в защита (с изключение на левия бек, който трудно удържаше Обертан по крилото).
Според статистиката за 120 минути „Левски“ има 8 точни удара във вратата (единият от дузпата в редовното време), а „Славия“ – 6. Владеенето на топката е 49:51 % в полза на „Левски“.
Видях и огромното напрежение у левскарите и тактическата безпомощност на Делио Роси и изобщо на щаба, които докрая не можаха да измислят нещо друго освен пробиви по десния фланг и центрирания.
Макар и сега левскарите да твърдят, че отборът им играл добре, „али сме немали шанса“, искам да кажа, че никога не съм гледал толкова безидеен и – най-вече толкова бездушен – „Левски“.
Чисто тактически на всеки, който някога поне е ритал топката макар и само на улицата, беше ясно, че „Славия“ трудно ще вкара гол от игра и треньорската задача е мачът да бъде докаран до дузпи, където Гошо Петков си знае работата. Както и стана.
Защо „Левски“, чийто потенциал очевидно е по-висок, допусна да се стигне дотам, да си го анализират на „Герена“.
Извън чисто футболните аспекти – приятно впечатление прави, че отбор, съставен само от българи, които не могат и да мечтаят за заплатите на звездите на „Левски“, успешно се противопостави – с ум и кураж.
И накрая – за публиката. Левскарите след загубата запалиха сектор „Б“ и се изнизаха, след което публиката на „Славия“ беше държана почти час в сектора си, та да може левскарите спокойно да се разотидат.
Това не го разбирам. Както не разбирам и не споделям путинската фланелка на Венци Стефанов.
И съвсем накрая – искам да кажа – ако искаме футболът в България да върви напред, първо е публиката. Не може човек да ходи на мач като на война, а след мача да го държат затворен като престъпник, щото едни други хора трябва да се навилнеят.
Това е.
„Славия“ е жива, футболът – също, за „Левски“ с това ръководство и с тези играчи – не съм съвсем сигурен.
