Едно от най-интересните политически събития от изминалата седмица, за което българските медии само свенливо споменават, е писмото на руската Държавна дума, предадено от посланик Митрофанова на лидера на ДСБ ген. Атанас Атанасов, за което ДЕБАТИ.БГ вече писа.
Впечатляващо е това, че руската Дума си позволява да използва груб език и откровени заплахи спрямо една българска партия и зам.-председателя на българския парламент. Полухулиганското, от гледна точка на дипломацията, писмо е във връзка с паметника „Альоша“ в Пловдив на отдавна несъществуващата вече Съветска армия и предложението на общинските съветници в града да бъде премахнат, подобно на софийския му събрат.
Писмото е толкова агресивно, че буди недоумение със своята дипломатическа несръчност, която не само не защитава добре руските интереси в България, каквато всъщност претенция има, а напротив – създава антируски настроения и възмущение у по-будните българи.
Това писмо много нагледно и без всякакви маски разкрива какво е отношението на Русия към България, а именно – назидателно и заповедническо, на самозабравил се господар към наскоро освободен роб.
Още по-голямо недоумение обаче буди мълчанието на българското външно министерство, което охотно играе ролята на Червения кръст при разни спасителни акции по света, но оглушително мълчи по такъв сериозен политически проблем и при едно такова явно вмешателство във вътрешната политика на България, която е суверенна страна и член на ЕС и НАТО.
Слава Богу, поне г-н Атанас Атанасов отговори по достойнство на тази провокация, но без достоен отговор от българските институции, а именно Външно министерство и парламента, тя ще нанесе тежки поражения на образа на България по света и ще хвърли сянка върху възможностите на външната ни политика.
В тази връзка ДЕБАТИ.БГ публикува отново части от декларацията:
„Депутатите от Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация изразяват крайно възмущение във връзка с провокативното и цинично предложение на членове на Общинския съвет на Пловдив от партия „Демократи за силна България“ (ДСБ) за демонтиране до края на 2024 г. на паметника на съветския войник-освободител „Альоша“, известна с яростната си русофобия, последователен поддръжник на прозападната ориентация на България и участието ѝ във всички авантюри на НАТО“.
Поредната безразсъдна враждебна постъпка на представителите на партия ДСБ е явна демонстрация на пренебрежително отношение към историята на страната им, подъл опит за оскверняване на общата историческа памет на нашите братски народи, маниакално отчаян опит да се принизи героичният подвиг на съветските войници, решаващият принос на СССР и съветския народ в борбата с нацизма по време на Втората световна война“, се казва още в документа.
и отговорът на ген. Атанас Атанасов:
„Г-н председател,
Обръщам се към Вас във връзка с разпространеното от посланик Елеонора Митрофанова изявление на Държавната Дума на Руската федерация относно иницативата на общинските съветници от ПП „Демократи за силна България“ в Пловдив за демонтиране на паметника на съветската армия „Альоша“.
Първо, намирам изразената позиция за недопустима. Съдбата на паметниците, наследство от престъпния комунистически режим у нас, може да бъде решавана единствено от българската държава. В частност – решението за „Альоша“ ще бъде взето от местната власт и гражданското общество в Пловдив. Руската Федерация не е и няма как да бъде страна в този дебат.
Второ, доколкото приетата декларация представлява еманация на руските пропагандни внушения, част от хибридната агресия, която страната Ви води срещу България след 2014 г., съм длъжен да подчертая следното – за нас премахването на паметниците на окупационната Червена армия е ценностна борба за истината.
Истината е, че на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. Установеният насилствено след 9-ти септември престъпен комунистически режим започва зверска саморазправа със своите политически опоненти, представители на интелигенцията, на църквата, на местната власт. Жертвите му само в първите няколко дни са хиляди. Огромна част от тях – активни борци срещу включването на България на страната на Оста във Втората световна война, включително български държавници, обявили война на нацистка Германия седмица преди да бъдат свалени насилствено от власт, в нарушение на действащата Търновска Конституция.“
