„Вашите приятели и родината ви очакват“, каза руският президент Владимир Путин на неговите войници в руската въздушна база Хмеймим в Северна Сирия в понеделник. Това беше голяма новина за войници, съветници и пилоти, които „приключиха мисията за борба с тероризма в Сирия“, както го определи Путин. Но тези войници все още не знаят кога могат да започнат да си събират багажа и, по-важното, колко от тях ще се изтеглят.
Дали Путин планира да изтегли своите сили като част от дипломатическите усилия, полагани в Женева, или планира да ги остави в Сирия докато узнае резултатите от разговорите, от които представителите на режима се оттеглиха и след това се върнаха в неделя? И дали Русия ще прекрати наблюдението на зоните за деескалация в южна и централна Сирия, или ще продължи тези мисии съгласно договорките, постигнати със Съединените щати, Турция и Иран?
В своето изявление Путин не влезе в детайли по условията за изтеглянето на войските, предвидените да се включат в него войски и дата, така че може да се предположи, че планът не е напълно да изостави Сирия, , а само частично да намали руското присъствие. Критичните области като контрола над зоните за сигурност и източната граница на страната, ще продължат както досега. Преди седмица на срещата в Астана за зоните за сигурност форумът беше свикан за обсъждане условията за инспекция и как ще се раздели отговорността между Русия, Иран и Турция.
Съдейки по изказването на Путин, срещата трябва да представлява голям интерес за Израел, доколкото тази държава иска да види дали Путин може да убеди иранците да преместят войските си на изток извън 25-километровата линия в южна Сирия. Междувременно Турция иска съгласието на Русия да остави войските си да усилят контрола си в Северна Сирия, така че да блокира разширяването на контролираните от кюрдите райони, което също се очаква да бъде обсъдено в Астана.
Ангажиментът на Путин да удари терористичните групи, ако надигнат главите, ясно показва, че не възнамерява да напусне военната арена или да промени стратегията си, която промени баланса на силите в полза на сирийския президент Башар Асад. Но оттеглянето – дори частично – може да направи легитимно той да настоява всички чужди сили да напуснат Сирия.
Това би означавало предимно американските и турските сили, които не се радват на легитимността на руските и иранските сили, които „бяха поканени“ от Асад, както го представи руският външен министър Сергей Лавров преди две седмици. Това се подсилва от формулировката, избрана от Путин – че руските сили са победили повечето от силите на „Ислямска държава“ (ИД). Следователно Съединените щати, които оправдаха военното си участие в Сирия като война срещу ИД, сега нямат причина да бъдат в Сирия.
Пентагонът реагира скептично. „Руските коментари за изтегляне на силите им често не съответстват на действителното намаляване числеността на войските и не засягат приоритетите на САЩ в Сирия“, каза говорителят на Пентагона. Но Съединените щати имаха само една декларирана цел в Сирия – изкореняване на ИД. След като иракският премиер обяви миналата седмица, че групировката е победена в страната му, а Русия вече говори в декларацията си за успех в Сирия, не е ясно какво има предвид администрацията на Тръмп под „приоритетите на САЩ в Сирия. „
Успехът на Русия, който със сигурност ще играе ключова роля в руската предизборна кампания през март, не се вижда само в начина, по който се променя балансът на властта в полза на Асад.
Особено поразителен е начинът, по който той извади Съединените щати от сцената и управлява сложната тъкан на местни прекратявания на огъня, които позволяват създаването на зони за сигурност. Но това постижение ще оцелее трудно без военен чадър, който да наблюдава забраната за нападения в зоните на сигурност, като същевременно продължава да се бори срещу противниците на режима, определени като терористични групи. За да се постигнат двете цели, режимът ще се нуждае от значителни руски сили, особено от военновъздушните сили.
Оттеглянето на руските войски повишава още повече иранската военна намеса в Сирия. Израелското и американското предположение е, че Техеран ще се стреми да използва руското оттегляне, като увеличи броя на военните си бази в страната и изпрати голям брой бойци.
Но това не е единственият възможен сценарий. Русия и Иран не провеждат мач, при който единият печели за сметка на другия в Сирия и не се конкурират за сърцето на Асад, което е напълно зависимо и от двете държави. Във всяко дипломатическо споразумение за бъдещето на Сирия статутът на сирийския диктатор е гарантиран, поне в краткосрочен план; въпросът е как икономическата и дипломатическата плячка ще бъде разделена между Русия и Иран. Нито пък може да бъде принуден другият да напусне сцената и двамата имат интерес да стабилизират страната и да предотвратят създаването на кантони.
Осъзнаването на този интерес зависи от споразуменията, които Иран и Русия ще постигнат, а не от военна борба за териториален контрол, която би изисквала за дълго време задържане на войски в Сирия, което никоя страна не иска. Нещо повече, Иран и Русия имат опит да постигнат влияние в други страни по икономически и дипломатически начини, а не непременно с военна сила.
–––––––––-
Цви Барел, в. „Аарец“
