Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси).
Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.
Последно премиерът каза, че дори да не дойде „Фолксваген” у нас, достатъчна е рекламата, която страната ни е получила по време на дискусиите и че други големи компании имат интерес да инвестират у нас. Означавали, че казусът вече е предрешен и че „Фолксваген” отива в Турция?
Все още състезанието не е приключило официално. Появиха се различни информации, които дават предимство на Турция по различни причини. Разбира се, добре е да изчакаме финалното решение, което трябва да дойде от концерна. Смятам, че то ще бъде продиктувано от икономическа логика, отколкото от геополитика. България има всички шансове да привлича стратегически инвеститори с образованост и компетентност. Тоест, ние тепърва ще имаме и други такива възможности: привличане на инвеститори от Азия – Япония, Южна Корея; привличане на инвеститори поради Брекзит – излизане на Великобритания заради Брекзит, особено ако няма сделка. Тогава ние имаме шансове инвеститори от Великобритания да се преместят в трета страна.
Икономиката се развива от инвестициите, производителността и демографията. Тъй като, ние в демографията очевидно имаме ускорен спад. Ние трябва да наблегнем много повече на човешкия ресурс, който е в България и е в трудоспособна възраст да максимизираме неговата производителност чрез усъвършенстване, допълнителна квалификация, образование, начини този, макар и по-оскъден човешки ресурс, да бъде използван по-ефективно.
В частта с инвестициите, трябва да търсим високотехнологичните и иновативни инвестиции, които с по-малко човешки ресурс, да постигат по-голяма производителност.
Президентът Плевнелиев си позволи да обвини Германия в двойни стандарти и буквално заяви, че немците са силни в проевропейската и продемократична реторика, но когато става дума за пари, забравят за нея. Споделяте ли неговото мнение?
Компании като концерна „Фолксваген” са в първите 10 на Fortune 500. Това са мултинационални, огромни компании, които се движат основно от икономически и финансови интереси. Така че, политиката има значение, но преди всичко се гледа икономическата ефективност и възвръщаемост на всяка една инвестиция.
В този случай, а и в случаите занапред, ние ще трябва да свикнем да отговаряме на изискванията за тази икономическа ефективност, а не толкова да разчитаме на политически връзки.
Очаквате ли след такива изявления немското правителство да окаже натиск върху „Фолксваген” или тихомълком ще преглътнат Ердоган, който лично обиждаше Германия и Ангела Меркел?
В глобализиращата се икономическа и бизнес среда би ми било трудно да повярвам, че мултинационалните компании биха определили своите решения само въз основа на политически цели. Затова казвам, че ние не само в този случай, но и в бъдеще, трябва да можем много добре да си изтъкваме всички предимства, които имаме, включително членството в ЕС, за да можем да разчитаме на повече интерес. А ние имаме потенциал затова.
А депопулацията е това, което ни вреди, но ние можем да го компенсираме, поне докато обърнем тенденцията.
Бихме могли да компенсираме с иновативни инвестиции и много повече усъвършенстване на наличния човешки ресурс.
Doing business е агрегатор и комплексен показател за цялата ни икономика. България пада на 59-то място от 50-то през предходната година. На какво се дължи това и какво може да се направи?
Тук трябва да наблегнем. Да се представяме по-добре в тези комплексни агрегирани оценки. Оттук можем да разчитаме на повече инвеститорски интерес, когато вместо да падаме, се изкачваме нагоре.
Ние сме били на 36-то място преди 5 години. Тоест, ние сме имали по-добри позиции и оттогава само падаме. Това не е добре и нещо трябва да се промени, така че, такива комплексни показатели да ни представят в по-добра светлина. Това прави добро впечатление на чуждестранните инвеститори, отколкото само политическото говорене.
Ние значително трябва да наблегнем на инвестиционния маркетинг. Да се представяме значително по-добре извън България и да привличаме вниманието върху себе си, но с конкретни резултати.
Имат ли нещо общо с тези показатели държавните предприятия, например, БДЖ, НЕК, БЕХ? Те оказват ли влияние върху имиджа на страната и какво е тяхното състояние днес?
Те са губещи държавни предприятия. През последните години се правят различни опити да бъдат стабилизирани, оздравявани, но те продължават да носят загуби. Но те също биха могли да бъдат обект на инвестиционен интерес, стига държавата да прецени, че може да се приватизират или концесионират части от тези предприятия, или да ги преструктурира.
Но трябва нещо да се направи, защото в противен случай те ще продължават да генерират загуби.
Имате ли някаква информация какви са задълженията на БДЖ към този момент?
Към този момент не знам, но БДЖ непрекъснато се бори с кредиторите си, както за кредитите по подвижния състав, така и с кредиторите по железопътната мрежа. Там имаме „Пътнически преводи”, „Товарни превози”, железопътна мрежа. Тоест те са няколко такива предприятия,за които може да се помисли как да се преструктурират и по този начин държавата да ги оздрави и да им върне инвестиционния рейтинг.
В енергетиката е подобен случаят. Имаме НЕК, БЕХ, структури, централи, за които също трябва да се помисли. Така ще има възможност да се привлекат инвеститори, които да ги модернизират.
И за БДЖ, и за енергетиката е много важно технологичното обновление. Съвременният железопътен транспорт няма нищо общо с това, което е бил преди 50 години, а общо взето технологичното ниво на нашата железница е изостанало с толкова.
Там трябва да направи технологично обновление, а това става с иновативни инвестиции, а не просто такива, които целят да закрепят положението до следващата година. Непрекъснато има проблеми с персонала, с техниката, които могат да бъдат опасни.
