Начало Водещи РИА „Новости“: Защо България отказва експулсиране на дипломати

РИА „Новости“: Защо България отказва експулсиране на дипломати

1350
Бойко Борисов

Премиерът на България Бойко Борисов заяви за „отсъствието на доказателства, уличаващи във вина Москва“ и отказа да експулсира руски дипломати във връзка с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри. Не всички български политици са съгласни с него, но неговите привърженици в София все пак са повече.

Българите се интересуват от „Турски поток“

Както показаха резултатите от последните президентски избори общественото мнение в България по отношение на Русия е разделено. През 2017 г. антируски настроеният президент Росен Плевнелиев беше сменен от приятеля на Москва Румен Радев. Сега София коригира външнополитическия си курс. И се изпробва в ролята на „мост между Изтока и Запада“, разчитайки на доверителни отношения както с Кремъл, така и с белия дом.

По-рано на София това не й се удаваше. Под натиска на САЩ и ЕС премиерът Борисов се отказа от проекта за газопровода „Южен поток“, който трябваше да мине през българската територия. И оттегли съгласието си за строителството на атомната електроцентрала „Белене“, плащайки на Москва сериозна неустойка. България понесе сериозни финансови и морални загуби, и властите в балканската страна не искат да отиват към по-нататъшно изостряне на отношенията с Русия.

При това Москва разполага с нов коз в играта по българското направление: проекта за газопровода „Турски поток“. В София виждат колко ненадеждна е Украйна в качеството на транзитна страна за доставки на газ и биха предпочели да получават природен газ по заобиколния път от юг. През март президентът Владимир Путин и премиерът Бойко Борисов обсъдиха възможността за създаването на разклонение на газопровода, което да води към България. Според съобщение на news.bg също така може да има връщане и към проекта АЕЦ „Белене“.

Противниците на Русия са малцинство

При разговор с РИА Новости водещият учен от Института Европа и Азия Павел Кандел нарече новия курс на българските власти „коригиране на дисбаланса“, наложил се през последните десетилетия. Промените станаха неизбежни след президентските избори през 2017 . „Радев тръгна на тях под лозунга за подобряване на отношенията с Русия. И победи. Тя трябва да демонстрира, че неговите думи не са просто празни думи. Победата на Радев оказа влияние и върху всички останали разклонения на властта. Бойко Борисов, който претърпя поражение, от тогава се държи по-внимателно. А в миналото много антируски крачки бяха свързани с него“, допълни Кандел.

Само че промените по високите етажи на българската власт не означават обръщане към Русия. Против това застават много функционери на партията ГЕРБ, която има най-много депутати в парламента. При обсъждането на съдбата на руските дипломати в парламента се проведе обмяна на мнения на висок тон. Шефът на парламентарната фракция на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че България няма друг избор, освен солидарност с Вашингтон и Лондон. И обвини приятелски настроените към Русия социалисти в опит за изваждане на България от ЕС. Въпреки това противниците на Кремъл все пак се оказаха в малцинство.

„Kато цяло българите са доброжелателно настроени към Русия. Те не са забравили приноса на нашата страна за освобождението от османско робство. В България действат партии, които могат да бъдат определени като проруски, преди всичко става дума за „Атака“. Консерваторите от това обединение влизат в управляващата коалиция, което ограничава маневрите за Борисов и влияе на неговата политика по отношение на Москва“, обобщава Кандел.

Мост между Русия и САЩ

Решението на България да се откаже от експулсирането на дипломати повишава залозите й в геополитическата игра. На фона на противопоставянето на Москва и Вашингтон се формира необходимостта от компромисна позиция, която биха могли да предложат страни, въздържащи се от резки действия против както против Русия, така и против САЩ. Традиционно за тази роля претендира Австрия от съображенията на неутралитета си на неучастваща в НАТО. Както и София, Виена гледа на себе си като на мост между Изтока и Запада и е готова да стане посредник.

Според заместник-директора на Центъра за политически технологии Алексей Макарин България по-трудно ще свикне с тази роля, защото е твърде зависима от структурите на ЕС и НАТО. София няма опит в продължително противопоставяне на външен натиск. „Днес България обосновава своята гледна точка на позицията на Организацията за забрана на химическите оръжия. Нейните експерти още не са произнесли присъда. Във всеки случай България е член на Северноатлантическия алианс. Тя не трябва да бъде позиционирана в качеството на неутрален играч“, заключава Макарин.

………………….

Игор Гашков, РИА Новости

предишна статияCNN: Кой ще спечели, ако Тръмп изтегли САЩ от Сирия?
следваща статияРаздават наградите „Златен Кукерикон 2018“