Първите 6 филма от Международния конкурс на 22-ия София Филм Фест са ясни. Два от тях са български: „3/4“ на Илиян Метев и „Радиограмофон“ на Рузие Хасанова.
Отличен със „Златен леопард“ в Локарно в селекцията „Режисьори на настоящето“, „3/4“ е игралният дебют на Илиян Метев, получил за него и „Златна роза“ за най-добър режисьор. Авторът му е многократно награждаван и адмириран за документалния си филм „Последната линейка на София“ (2012).
„3/4“ поставя фокус върху деликатните взаимоотношения между членовете на едно семейство в последното им лято заедно. Мила е талантлива пианистка с бъдеще. Баща ѝ обръща повече внимание на пръстените на Сатурн, отколкото на нейните цели, докато брат ѝ неуморно я разсейва. Всички актьори в „3/4“ са непрофесионални, играят с истинските си имена и в роли, наподобяващи силно собствения им живот. Голяма част от сценария и диалозите са дело на импровизация.
„Тъй като идвам от документалното кино, за мен беше по-естествено да работя с хора, които играят себе си. Кой би могъл да играе пианист по-добре от един пианист? Като режисьор предпочитам да не променям хората, напротив, искам да създам среда, където техният характер може да изпъкне, където те могат да допринесат възможно най-много (…) предпочитам и се стремя да запечатвам човешкото държание така, както го наблюдавам в ежедневието си“, коментира работата си по филма Илиян Метев.
Той е роден през 1981 г. в София, а от 8-годишен живее със семейството си в Германия. Музикалната тема в „3/4“, както личи още от заглавието, му е близка, тъй като Метев свири на цигулка като тийнейджър, планира кариера в музиката, а сред изявите му попадат и изпълнения за Германското национално радио. По-късно следва изобразително изкуство в Лондон и завършва документална режисура в Британското филмово и телевизионно училище. Дебютът му като режисьор е с документален филм за жителите на село Голешово.
„Радиограмофон“ на Рузие Хасанова, отличен със „Златна роза“ за дебют на 2017, е филм за музиката, свободата и идентичността. Той е създаден по действителен случай, а историята е много лична – за баща от Родопите, който изминава пеш 100 км, за да купи радио за обсебения си от рок-музиката син. Прототипи на героите са дядото и бащата на режисьорката. „Всички други истории са по спомени на различни близки и роднини, съчетани така, че да разкажем един силен филм за свободата и за силата на музиката“, казва Рузие Хасанова.
По думите й, въпреки факта, че действието се развива в България, историята е валидна за всеки в Източна Европа, който помни комунистическия режим. Радиограмофонът придава ново значение на свободата, която музиката предлага. През 70-те години „мърсибийтът“ (музиката на групите от Ливърпул) раздвижва Великобритания и променя музикалния небосклон, достигайки чак до Америка. „Уви, влиянието, което тази музика има в Източна Европа, както и нещата, които хората са вършили, за да я слушат – всичко това не е известно днес. Именно тази музикална промяна вдъхновява хората и им помага да бутнат Берлинската стена,“ казва в интервю за Cineuropa Рузие Хасанова. За ролите във филма тя се доверява на Александър Хаджиангелов, Яна Титова, Александър Алексиев, Александър Иванов, Стефан А. Щерев, Деян Георгиев, Стефан Мавродиев и Ованес Торосян.
Рузие Хасанова е родена през 1980 година в Казанлък, но израснала в Родопите. Завършва МГ „Никола Обрешков“ в родния си град, а през 1998 година заминава за Англия, където учи кино в London College of Communications, като нейния дипломен проект „Glashedy“ получава отлични оценки.
„Тиха нощ“ (“Silent Night”) на Пьотр Домалевски е филм за семейството, традицията и емиграцията като полска съдба. Действието се развива на Бъдни вечер в къща на село в източна Полша. Адам, млад икономически емигрант, внезапно се появява на традиционната вечеря. Никой в голямото му семейство не подозира истинската причина за неочакваното завръщане…
„Вдъхновен от турското, румънското и иранското кино, исках да направя филм, в който една малка общност е метафора на случващото в широк мащаб. Знаех, че ми трябва проста история и се замислих кое е близко до мен. Отговорът беше: семейство от много поколения и въпроса за икономическата емиграция. В източна Полша, откъдето идвам, във всяко семейство има поне един, напуснал страната и отишъл на Запад, за да намери по-добра реализация. В моя случай това беше брат ми. (…) В „Тиха нощ“ разказах за Бъдни вечер, която помня от детството си, но не непременно в моя дом“, казва в интервю пред Cineuropa Пьотр Домалевски.
„Тиха нощ“ е не само най-добрият филм на тазгодишния филмов фестивал в Гдиня, но и един от най-важните и зрели полски дебюти през последните години. Домалевски съчетава интересни социологически диагнози с жива история за семейните тайни, за коварните грешки и любовта, която позволява да бъдат преодолени. По този начин той създава филм, в който полската публика може да види своето отражение“, твърдят критиците по време на представянето на филма на кинофестивала в Гдиня.
Действието в „Наме” на грузинския режисьор Заза Халваши се развива в планините на Аджария, а сюжетът е базиран на история от древната грузинска митолгия.
Семейството на Али има важна мисия – да пази местната вода и да лекува с нея болните. Тримата му сина не приемат сериозно тази задача и само малката Наме остава пазител на семейните традиции. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. В околността започва строеж на водноелектрическа централа, която влияе на околната среда. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня старото поверие, според което водата няма да се върне, докато не бъде принесена жертва… Роденият в Батуми, Грузия Халваши завършва факултета по филмова режисура в Държавния университет в Тбилиси през 1982 година, където му преподават Тенгиз Абуладзе и Резо Чхеидзе. В момента времето му е разделено между създаването на изкуство и преподаване на наученото от майсторите в киното в Държавния университет в Батуми.
„Адам“ (Германия-Исландия-САЩ-Мексико) на Мария Солрум идва на 22-ия София Филм Фест веднага след участието си на Берлинале, където ще се бори за „Кристална мечка“ за най-добър филм в програмата „Generation 14 plus“. Това е вторият филм на исландската режисьорка след пълнометражния й дебют „Jargo“, представен в същата секция на престижния кинофорум, а този път като продуцент зад нея застава легендарния и винаги независим Джим Старк.
Сюжетът представя главния герой Адам, който има затруднения със слуха. Той и майка му, която е музикант, живеят в напълно различни светове. В същото време двамата са свързани: той усеща нейната музика директно с тялото си. Когато майка му се оказва с необратими мозъчни увреждания, вследствие на прекомерна употреба на алкохол, Адам изведнъж трябва да се грижи сам за себе си. Той се изправя пред желанието на майка си за бърза смърт по свой собствен лаконичен начин, а режисьорът му дава своя глас, както и пространство за развитие.
Още един филм от селекцията „Generation 14 plus“ на Берлинале ще участва в Международния конкурс на 22-ия София Филм Фест – „Гълъбът“ на турската режисьорка Бану Шиваци. Главният герой в него Юсуф е младеж, който живее с брат си и сестра си в едно от преградията на Адана. На покрива на къщата на родителите си, той се грижи за гълъбите, оставени от баща му. Само с тях той намира хармония и мир със себе си, далеч от реалността на външния свят…
Останалите заглавия, които ще се състезават да 16-и път за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община, , ще бъдат обявени съвсем скоро.
