Предсрочните парламентарни избори изглеждат все по-сигурни, след като кандидатът за премиер Мария Габриел заяви и днес вече депозира оттегляне на кандидатурата си.
От президентството съобщиха, че държавният глава Румен Радев очаква акт на парламента, с който несъставянето на правителство с първия мандат да бъде формализирано.
Това означава, че той ще трябва да „завърти“ парламентарната рулетка и да даде втори и при евентуален неуспех – и трети проучвателен мандат за съставяне на правителство. Втори по ред са ПП-ДБ, за които от ГЕРБ-СДС вече заявиха, че няма да подкрепят нов техен кабинет.
Третата партия, на която президентът ще връчи мандат, е по избор от някоя от останалите в парламента. Това са ДПС, БСП, „Възраждане“ и ИТН.
Ще стигне ли обаче времето, за да бъдат насрочени избори „2 в 1“?
Президентът Румен Радев все още не е издал указ за насрочване на изборите за европейски парламент,
но се очаква те да бъдат на 9-и юни, когато ще гласуват и повечето държави от ЕС.
За да съвпаднат изборите за Народно събрание и европейски парламент, конституционната рулетка с мандатите трябва да се завърти до 8-и април. Това означава „скоростно“ раздаване на мандати, а в Конституцията има поставени срокове, които излизат извън този времеви порядък.
За втория мандат ПП-ДБ ще имат едноседмичен срок, за да го върнат. Те могат да направят това и веднага, имайки предвид заявките на ГЕРБ и ДПС, че е по-добре да се върви към предсрочни избори.
За третия мандат няма определен срок, в който той да бъде върнат изпълнен или неизпълнен. От БСП неколкократно вече заявиха, че нямат намерение да участват в каквато и да е конфигурация в рамките на настоящия парламент, а „Възраждане“ и ИТН отдавна са заявили исканията си за предсрочни избори.
На практика, ако партиите в парламента се разберат за избори „2 в 1“ конституционната процедура при президента ще бъде извървяна скоростно, но в крайна сметка насрочването на вота зависи изцяло от президента.
Според текстовете от Конституцията:
Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Това означава, че има техническо време за консултации с парламентарните групи за служебно правителство и определянето на състава му и едва тогава се насрочват избори в двумесечен срок.
Това означава, че ако евроизборите са на 9 юни, то до 8 април всички горепосочени процедури трябва да бъдат извървени, което е малко вероятно.
В същото време се очертава предстоящото служебно правителство да бъде доминирано от ГЕРБ или ДПС. Това е така, защото заради последните промени в Конституцията, кандидатите за служебен премиер се избират измежду определени лица на определени постове. Към момента това са предимно кадри на ДПС и ГЕРБ.
