Начало Водещи Предсрочните избори и кривите сметки на ГЕРБ и ДПС

Предсрочните избори и кривите сметки на ГЕРБ и ДПС

119
Даниел Смилов
Даниел Смилов

Отиваме на шести парламентарни избори в рамките на три години заради сметките на две политически партии – ГЕРБ и ДПС, които прецениха, че така ще подобрят представителството си в НС и ще принудят партньоро-опонентите си от ПП-ДБ да са по-отстъпчиви при евентуални бъдещи коалиционни преговори.

Такива сметки са приемливи в един парламентарен режим, но те все пак трябва да отчитат и ефекта от предсрочния вот върху страната като цяло. А този ефект е негативен, защото точно когато шансовете за еврозоната и за сухопътен Шенген са добри, България ще изгуби отново поне три месеца в кампания и избори.

Политическият опортюнизъм на ГЕРБ може и да бъде награден от избирателя. Но това съвсем не е сигурно и има много причини сметката да излезе крива.

Могат ли ГЕРБ и ДПС да управляват сами?

Вече всички са наясно, че ГЕРБ и ДПС са всъщност ГЕРБ-ДПС и като казваме Борисов, трябва да мислим за Пеевски. Въпросът е, че този вече официализиран тандем има проблем да управлява самостоятелно, което се доказва и от факта, че ГЕРБ така и не е успял през последните три години да състави правителство в свой мандат. Въпреки че е бил често първа партия. Причината за провалените мандати не е математическа – желаещи да бъдат управляващи е имало.

Причината е съдържателна и се нарича „корупционен багаж“. Този багаж има вътрешен израз, дефиниран от протестите от 2020 г. и множеството скандали, които разтърсиха страната тогава – Божков, кюлчета, Барселона и т.н. Има и външнополитически израз, който е списъкът „Магнитски“, британският му еквивалент и отношението на политици като Марк Рюте, а и не само, които не биха допуснали България на коледно парти, в Шенген, а да не говорим за еврозоната, ако страната беше ръководена от Борисов и Пеевски.

ГЕРБ-ДПС са преценили, че подобни аргументи срещу управлението им вече не са валидни заради популярната, но съмнителна и като цяло нечистоплътна теза за коалиционното „изпиране“ на Борисов и Пеевски.

Явно лидерите на тези партии смятат, че българите забравят и прощават, а времето за тази прошка е дошло. Изборите през юни 2024 г. ще са тест за тази хипотеза. Но и задачата на Борисов и Пеевски няма да е лесна, защото към скандалите от 2020 г. се добавиха и няколко нови: „пътната карта“ на Теменужка Петкова, назначаването на Сарафов за и.д. главен прокурор при съмненията за връзки с „Осемте джуджета“, убийството на „Нотариуса“ и всичко, което изплува около него, и т.н.

С други думи: решението да се мъкне корупционния багаж може да изглежда героично, но работата не е приятна.

Особено когато Пеевски се самоназначи за водач на кервана, а Борисов по неволя стана главен носач, натоварен с множество дела, които спират и тръгват в зависимост от зависимостите на главния прокурор.

Към момента голяма част от тези дела са спрени от Сарафов по вече изяснени причини, но са спрени по средата на моста на приличието и могат да тръгнат и в двете посоки.

Ето и един цитат от прессъобщение на Прокуратурата на Република България по скандала „Божков“, за да стане ясно къде е средата на моста на приличието:

„Приема се за безспорно, че в периода от 2015 г. до края на 2019 г. Васил Божков е посещавал сградата на Министерство на финансите. Имал е срещи с Горанов в кабинета му. Не може да се установи с конкретност периода, броя на посещенията и техните дати. По никакъв начин не може да се установи как Божков се е разпореждал с носените в него парични средства, в това число и дали същите са били предавани на Горанов. На срещите между двамата не са присъствали трети лица.

…Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването не е възможно категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не са установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания. Косвени доказателства за това, че Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетели, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди посещенията си в Министерство на финансите…“

ПП-ДБ не могат да управляват?

Една от мантрите за завръщането във властта на ГЕРБ-ДПС е, че ПП-ДБ и правителството на Николай Денков не можели да управляват. Тук ситуацията е като в „Животът на Брайън“ на Монти Пайтън. В една сцена от този филм зилотите подготвят въстание срещу Рим и се надъхват като крещят: „Да разкараме римляните! Какво са ни дали те?!“

Но за беда различни хора в тълпата почват да се сещат един по един за пътищата, баните, акведуктите, Pax Romana и т.н., и т.н.

Същото е и с кабинета „Денков“. Какво толкова ни даде този кабинет за десет месеца, а и въобще последните няколко години, откакто ГЕРБ не са еднолично на власт?

  • Нарастване на доходите и средната заплата. По паритет на покупателна способност на разполагаемите доходи България почти настига държави като Унгария, Словакия, Румъния;
  • Нарастване на БВП;
  • Пенсиите за три години се увеличиха повече, отколкото за 10-12 години управление на ГЕРБ;
  • Инфлация, намаляваща по-бързо от тази в еврозоната, което дава надежди да изпълним Маастрихтските критерии за присъединяване към края на 2024 г.;
  • Финансовата дисциплина беше запазена въпреки сериозното увеличение на доходите и отделянето и изразходването на рекордни средства за инвестиции. Критериите от Маастрихт за дълг и дефицит са изпълнени;
  • За еврозоната има добри новини от ключови представители на ЕС. В официални документи страната се окуражава по пътя ѝ към еврозоната. Ако правителството не беше паднало, можеше вече да имаме и споменаване на членство от 2025 г. в официална комуникация на ЕС;
  • Страната влезе в Шенген и има сериозни основания да се смята, че до края на годината ограниченията върху сухопътните граници ще бъдат вдигнати;
  • Еднозначна външно-политическа позиция за войната в Украйна и министър на отбраната с ясни евроатлантически възгледи като проф. Тагарев;
  • Ясна енергийна политика, скъсваща с обвързаностите с Русия;
  • Конституционни реформи, отварящи вратата към реална промяна в съдебната система и ограничаващи ролята на президента при съставяне на служебно правителство.

Този списък може да бъде продължен и дори партийните зилоти ще имат проблем да го омаловажат.

След изборите всичко ще е същото, само ГЕРБ-ДПС може да имат повече депутати?

Тази сметка също е крива, защото в хода на преговорите досега ГЕРБ-ДПС демонстрираха, че избягват съгласие по регулаторите, службите и съдебната система.

В моментите, когато се стигаше до подписване на такова споразумение, преговорите бяха по една или друга причина прекратявани – веднъж дори и чрез внасяне в президентството на състав на МС, несъгласуван с кандидат-министрите.

Ако калкулацията на ГЕРБ-ДПС е след изборите те да могат да принудят ПП-ДБ да направят отстъпки в посока 2:1 в регулаторите и съдебната власт и да запазят статуквото в службите, това не е реалистично.

ПП-ДБ ще отидат на изборите с ясна заявка, че не биха преговаряли за правителство с когото и да е, ако принципът на споделената отговорност в тези сфери не е уважен.

Нещо повече, следизборната коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ изобщо вече не е сигурна. Ако няма 100% гаранции за реформи, които да отиват дори отвъд обсъжданото досега, електоратът на ПП-ДБ няма да им позволи дори да доближат преговорната маса. Накратко: преговорите, какъвто и да е изборният резултат, ще са по-трудни за ГЕРБ-ДПС, отколкото сега. А може и изобщо да няма такива преговори, което ще ни върне в началната точка: могат ли ГЕРБ-ДПС да управляват сами и ако могат – колко време точно ще изкарат без поредна голяма протестна вълна.

Тънките сметки в политиката често излизат криви. А някои сметки, дори и да излязат верни, са просто загуба на ценно време.

Текстът е публикуван в сайта на „Дойче веле“.