Специални радио нашийници, поставени на девет женски полярни мечки, показват усилията на животните да си намират храна сред изчезващите ледове на Арктика, сочи проучване, цитирано от BBC. Всеки един нашийник е записвал видео и местоположението на животното, а изследователите са измервали и метаболизма и хранителния режим на животните. Това показало, че повечето животни не успяват да си набавят достатъчно храна, за да задоволят енергийните си нужди. Екипът изследователи открил също така, че мечките имат по-висок метаболитен ритъм, отколкото се е смятало досега. Това показва, че полярните мечки имат високи енергийни нужди, които те не успяват да покрият заради отдръпващия се морски лед.
Климатичните промени имат сериозен ефект върху морския лед в Арктика и с отдръпването му полярните мечки са принудени да изминават по-големи разстояния, за да ловуват.
Авторите на проучването, публикувано в журнала Science, отбелязват, че мечките трябва да вървят повече, за да намерят основната си храна – тюлени. Големите разстояния са важна причина да се обясни влошеното телесно състояние на мечките.
Докато повечето любители на научнопопулярни филми са свикнали да виждат кадри и снимки на мечки, които улавят тлъсти тюлени, наскоро публикувана снимка на умираща от глад мечка повдигна въпроса дали това не е бъдещето на вида.
Проучването на екипа обхваща периода между 2014 и 2016 г., когато Антъни Пагано от Калифорнийския университет и колегите му си поставили задача да проследят хранителните и ловни навици на белите мечки. Успели да хванат девет женски край морето Бюфорт на север от Аляска и измерили метаболитния ритъм на животните, като им взели проби от кръв и урина.
Тогава поставили и нашийниците, които проследявали и заснемали движенията на мечките.
Антъни Пагано, Калифорнийски университет: „Открихме, че енергийните нужди на полярните мечки са много по-големи, отколкото очаквахме. Те трябва да хващат много тюлени.
Арктическият морски лед намалява с около 14% на десетилетие, което най-вероятно ограничава сериозно достъпа на полярните мечки до тюлени. Изследователите предполагат, че мечките се налага да променят и ловните си навици със смяната на сезоните“.
През пролетта мечките се хранят най-вече с млади тюлени. С течението на годината обаче тюлените стават по-опитни и по-трудни за хващане.
Антъни Пагано: „През есента мечките успяват да хванат едва няколко тюлена на месец, докато през лятото те хващат между пет и десет“.
Технологията, която изследователите използвали, ще им помогне да разберат далеч по-добре промяната на морския лед и отражението ѝ върху полярните мечки, пише BBC.
