ЕС изрази тревога за ролята на Китай на Западните Балкани, като предупреди, че Пекин може да превърне страните от региона в троянски коне, които един ден ще бъдат членове на Европейския съюз.
Европейският комисар Йоханес Хан заяви пред „Политико“, че китайската „комбинация от капитализъм и политическа диктатура“ може да се хареса на някои лидери в региона на югоизточния фланг на континента.
Въпреки че голяма част от загрижеността на Запада по отношение на Балканите през последните години е фокусирана върху ролята на Русия, Хан каза, че има повече основания за безпокойство заради Китай, който направи там поредица от значителни инвестиции в инфраструктурни проекти.
Запитан за перспективата Пекин да създаде троянски коне, използвайки финансовото си влияние, за да получи политическо влияние върху страните, които се стремят да се присъединят към ЕС, Хан цитира примера за изграждането и финансирането на магистрала в Черна гора от Китай.
„Точно такъв е случаят с тази известна магистрала в Черна гора. И това е един вид модел или бизнес модел на китайците да предлагат привлекателни или повече или по-малко привлекателни заеми, и ако не можете да ги обслужвате, това се превръща в капитал „, каза Хан, комисар, отговарящ за връзките със съседите на ЕС и разговорите с бъдещи нови членове.
„Смятам, че ние трябва да сме наясно със стратегическата концепция на Китай и да реагираме адекватно. Мисля, че това ще бъде едно от най-големите предизвикателства за Европа“, каза Хан, който е австрийски консерватор и бивш министър.
Черна гора, която влезе в новинарските заглавия миналата седмица, след като американският президент Доналд Тръмп спомена, че нейният народ може да въвлече НАТО в Третата световна война, и нейната по-голяма съседка Сърбия започнаха преговорите за членство в ЕС през 2014 г. ЕС допусна, че ще станат членки на ЕС до 2025 г. – въпреки че Хан каза, че този хоризонт е „доста амбициозен“.
Сърбия и Черна гора са сред шестте държави, повечето от които се появиха, след като Югославия се разпадна след война през 90-те години на миналия век, като всички се стремят да се присъединят към ЕС през следващите години. Но страните от Европейския съюз са разделени за това как да се действа по отношение на тези стремежи.
Френският президент Емануел Макрон се очертава като водещ скептичен глас при отварянето на ЕС към нови членове от Западните Балкани. Той настоява, че ЕС трябва да се съсредоточи върху реформирането си, преди дори да започне да обмисля разширяване.
Френските власти също така се опасяват, че всеки сигнал, който блокът възнамерява да предприеме в относително бедни страни с дълбоко вкоренени проблеми като организираната престъпност и корупцията, ще бъде дар за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през следващата година. През юни Париж успя да отложи решението за Албания и Македония да започнат преговори за членство след изборите през май.
Натиск срещу Париж
В интервю Хан се противопостави на гледната точка на Макрон. Той каза, че гражданите на страните от Западните Балкани „имат право да станат членки на ЕС“ и ЕС е изправен пред избора между износ на стабилност в региона или внос на нестабилност в блока.
Хан заяви, че е съгласен с Макрон, че самият ЕС трябва да се реформира – но каза, че това може да се случи едновременно, когато страните от Западните Балкани провеждат преговори за членство.
„Моята гледна точка е може би малко по-различна от тази на президента Макрон“, каза той. „ Може би можем да го убедим, че и двете трябва да се извършат паралелно.“
Хан заяви, че е „много уверен“, че преговорите с Албания и Македония могат да започнат през следващата година, като отбеляза, че процесът на проверка на готовността на страните за преговори вече е започнал.
„Това е много обширна работа и се надявам да можем да я приключим за между година и 14 месеца“, каза той. „Целта наистина е да се получи зелена светлина от всички държави-членки в средата на следващата година“.
Сегашните планове на ЕС оставят две страни от Западните Балкани, Косово и Босна и Херцеговина, без дори да има времеви график за преговорите за членство.
Хан каза, че фрагментираната политическа структура на Босна и Херцеговина – резултат от американските спогодби от Дейтън, които сложиха край на войната там през 1995 г. – ще трябва да се промени.
„Те живеят по така наречената логика на Дейтън. А това не е в съответствие с логиката на Брюксел „, каза той. Но Хан каза, че страната е постигнала известен напредък, сформирайки комисия от представители от различните етнически групи, за да отговори на подробния въпросник на ЕС за нейната готовност за членство.
Една от най-големите бариери за Косово към членство в ЕС е това, че страната трябва да реши споровете със Сърбия, от която обяви независимост през 2008 г. Хан отбеляза и това, че правителството на Косово разчита в голяма степен на митническите тарифи за приходи и това ще трябва да се промени, преди да се присъедини към единния пазар на ЕС.
Той предложи проектът за разширяване на ЕС да включи целите Западни Балкани като историческа мисия.
„Всичко започна през 1989 с вдигането на Желязната завеса“, каза той. „Огромното разширяване през 2004 г. беше … първо голямо последствие. И бих казал, че всичко това приключва едва след като шестте държави станат членки на Съюза.“
…………………………..
Райън Хийт и Андрю Грей, „Политико“
