Доналд Тръмп
На снимката: Доналд Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е претърпял повече несправедливости от салемските вещици, но можеше да е и по-зле. Например пакистанският президент Первез Мушараф бе изправен през 2008 година пред възможен импийчмънт /отстраняване от длъжност заради провинения – бел. ред./, което доведе до неговото оттегляне. Накрая – по-рано приз седмицата /статията е публикувана на 12 декември – бел. ред./ – той получи смъртна присъда за предателство.

Первез Мушараф
На снимката: бившият пакистански президент Первез Мушараф /снимка: АП/

Погледнато от друга страна, Тръмп дори не е първият лидер, който се сблъсква през този месец с импийчмънт. Тази „чест“ принадлежи на губернатора на Хонконг, Кари Лам.

Кари Лам
На снимката: губернаторката на Хонконг Кари Лам /снимка: Ройтерс/

Тя оцеля след тази процедура и гласуване, спечелено с 36:26, но не й се налагаше да се тревожи много, защото вотът бе междинна стъпка в процеса на импийчмънт и ръководството на Комунистическата партия в Пекин щеше да спре процедурата, ако Лам беше изгубила. Това е лукс, с който Тръмп няма да разполага, ако неговата процедура в Сената тръгне неочаквано накриво.

Тежките проблеми на Тръмп, Мушараф и Лам повдигат въпроса как страните по света предлагат на законотворците и гражданите възможността да отстранят титулярите на висок пост от техните позиции.

В парламентарните системи лидерът на националното правителство може по принцип да бъде отстранен по всякакви причини, ако изгуби доверието на мнозинството членове не парламента или на долната му камера.

Импийчмънт на президента в американски стил съществува в редица страни, включително Бразилия, Русия, Франция, Германия, Южна Корея, Филипините, Австрия, Унгария, България и Ирландия.

Докато американските законодатели са провеждали импийчмънт три пъти, световният рекордьор в това отношение е Норвегия, която моделира своята система по образец на САЩ и е започвала импийчмънт 8 пъти преди 1927 година, докато конституционният механизъм изпадна в несъстоятелност след провалилия се опит за отстраняване на тогавашния премиер и шестима министри от кабинета му.

Бразилия предлага най-пресният пример за успешно отстраняване на президент от власт: Дилма Русеф през 2016 година. Долната камера на бразилския парламент започна процес за импийчмънт заради нередност в бюджетното управление, като проведе процедура почти идентична с тази на САЩ.

Дилма Русеф
На снимката: бившият бразилски президент Дилма Русеф /снимка: Ал Джазира/

Русеф беше освободена от задълженията си, докато траеше процедурата в Сената на Бразилия, и те се изпълняваха от нейния вицепрезидент.

Първият отстранен европейски държавен глава бе Роландас Паксас – президент на Литва и непредсказуем популист, свързан с фигури от руския бизнес . Неговият импийчмънт през 2004 година се състоя на фона на обществени притеснения за намеса на Кремъл във вътрешните работи на Литва. Сходствата със случая на Тръмп обаче свършват дотук: Паксас се представи за разкаял се, когато се яви пред парламента, за да се защити, което не се увенча с успех.

Роландас Паксас
На снимката: бившият литовски президент Роландас Паксас

Френският президент се ползва с имунитет спрямо обикновени криминални обвинения, докато е на власт, но след реформите през 2014 година може да бъде подложен на импийчмънт за всякакво „престъпване на своите задължения, което е в явно несъответствие с изпълнението на неговия мандат“. За да започне импийчмънт, 10 процента от сенаторите и 10 процента от членовете на долната камера на парламента трябва да подпишат резолюция. За да се придвижи тя, е нужно съгласието на две трети от сенаторите и депутатите. Такъв акт автоматично предизвиква формиране на специален Републикански върховен съд, който да разгледа обвиненията. Чехия следва подобен модел.

Италия има една от най-иновативните системи за импийчмънт. Причината за такава процедура трябва да бъде държавна измяна и ако мнозинството от парламентаристите са съгласни с това, президентът бива изправен пред съдебно жури, състоящо се от Конституционния съд и 16 обикновени граждани.

Не само западните демокрации имат система за импийчмънт. Заклетите врагове на Тръмп в Иран имат подобна процедура. Аболхасан Банисадр, първият ирански президент, беше успешно отстранен от длъжност през 1981 година. Членовете на иранското правителство също така могат да бъдат отстранявани от парламента. Дори сегашният президент Хасан Рухани е изправен през тази година пред открити апели за неговото отстраняване.

предишна статия„Дойче веле“: Екрем Имамоглу ли е наследникът на Ердоган?
следваща статияПразничният маникюр залага на традицията в червено, златно и бяло