Завършил съм едно от най-старите училища в България. Основаното през 1840 година „Христо Максимов“ в Самоков. На 13 февруари училището има патронен празник. На тази дата през 1867 година е роден Христо Максимов, учител, просветител и възрожденец.
„Хорските изедници се плодят сред невежеството. Светлина дайте! – Мракът е родител на всяко зло“, пише Христо Максимов в един от литературните си опити.
Умира на 35 години от туберкулоза, през 1902. Синът му Димитър, първият преводач на български на „Декамерон“ – също, 17 години след баща си.
Сетих се не само, че е датата, а и защото тия дни видях едно интервю на Иван Игов, от което научих, че двусменният режим на учене в България е въведен през 1973 година като временна мярка и е останал досега.
Не го знаех.
Писал съм много по темата и още преди десетина години, когато дъщеря ми тръгна на училище и трябваше да я будя в 6 часа сутринта. Чиновниците почват работа в 9, продавачките в МОЛ-овете – към 10, децата трябва да са на линия в 7:30.
Вярвам на това, което говори г-н Игов, но не си спомням някога да съм учил едносменно. Роден съм в едно близко до Самоков село и когато трябваше да тръгна в първи клас, 71-а, имаше много деца – 18, за една паралелка. Имаше училище, с хубава сграда, но майка ми не вярваше, че то може да ми даде образованието, което тя си представя.
И прокопа земята, та да ме запише в „Христо Максимов“. Пътят от родната ми къща до едното училище и другото беше приблизително равен, като време и километри.
И така отидох там, заедно с още няколко деца, а няколко години по-късно селското училище беше затворено. Което не се отрази много на селото, понеже е много близко до града. На практика има части на Самоков, които са по-далече от центъра.
Но в някои други самоковски села закриването на училището е фатално. Обезлюдяват се скоростно. Сега в цялата община училища има, ако не се лъжа, само в три села (от общо 27) – Говедарци, Радуил (с над 1000 души население) и – защитено – в Бели Искър. А, и още едно сборно за няколко села.
Завърших 8-и клас в „Христо Максимов“ с пълно отличие, като звезда на училището – знаменосец, градски шампион по лека атлетика, победител в литературни конкурси и какво ли не.
Благодарен съм.
Училището е ключово. Особено за България, с нашите традиции. Когато няма свястно училище, родителите просто се преместват.
Ние си обичаме децата.
Тогава защо ги инквизираме да учат на две смени?
Защото, както казва г-н Игов, сме в криза. От 1973 насам.
И икономисваме от децата.
Иначе – образованието е приоритет.
Дума да няма.
Заб: заглавието е на „Екип нюз“.
